Размер на обезщетение, което трябва да се плати на пенсиониращ се служител с прекъсване в стажа през последните 10 години

Както е известно, обезщетение при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда се дължи и изплаща, когато е налице прекратяване на трудовото правоотношение и същото е настъпило след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на работника или служителя.
 
Размерът на обезщетението е в пряка  зависимост от условието, касаещо трудовия стаж на работника или служителя в последните 10 години, а именно дали през последните 10 години е работил при един и същи работодател. Ако не е изпълнено това условие, размерът на обезщетението е 2 брутни работни заплати, и респективно, ако е изпълнено, обезщетението нараства на 6 брутни заплати /чл. 222, ал. 3 от КТ/.
 
Съгласно чл. 228 от КТ този вид обезщетения могат да бъдат и в по-голям размер, ако са определени от акт на Министерския съвет.
 
В сферата на образованието съществуват два нормативни акта, които оказват влияние върху този размер. Това са Колективният трудов договор и индивидуалния трудов договор.
 
На база на Отрасловия КТД, който е сключен със системата на народната просвета е предвидено увеличение на обезщетението при пенсиониране на 8, вместо 6 брутни заплати.
 
ПМС № 31 от 1994 г. регламентира, че увеличеният размер на това обезщетение се дължи и за педагогическите кадри, които са работили през последните 10 години в сферата на образованието, макар и в различни учебни звена, като е без значение наличието на прекъсвания на стажа през този период поради безработица. Достатъчно е през този период да няма наличие на сключване на трудови или друг вид договори с работодатели, които са извън системата на образованието.
 
След последните промени работниците и служителите могат да се пенсионират и без да са прекратили трудовото си правоотношение. В такъв случай правото на визираното обезщетение не отпада за лицето, но се дължи от работодателя едва след като трудовото правоотношение бъде прекратено.
 
От гореизложеното можем да направим извода, че лицето е в правото си да получи обезщетение в размер на две брутни заплати, защото не отговаря на условието за работа при един и същ работодател през последните десет години. В периода на самоосигуряване, то се осигурявало за осигурителните случаи за пенсиониране на различно основание, т.е. в качеството си на управител на ЕОО Д- дружество, което е регистрирано на основание на Търговския закон и което по правно тълкувание е друго предприятие, различно от просветно заведение. Становището ни е продиктувано от определението на понятието „самоосигуряващо се лице”, което по смисъла на КСО е всяко лице, което е регистрирано като упражняващо свободна професия и/или занаятчийска дейност; упражняващо трудова дейност, като едноличен търговец, собственик или съдружник в търговски дружества и физическо лице - член на неперсонифицирани дружества; земеделски стопанин и тютюнопроизводител, регистриран по съответния ред (чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 от КСО).

С уважение:

Нормативна рамка:

- КТ

Вижте КТ тук >>>