Промяна на работно място на трудоустроено лице

Както е формулиран казусът, разбираме, че определени длъжности, една от които е заемало лицето, ще бъдат трансформирани в намаление, т.е. закрити и съответно на лицето и на негови колеги са предложени нови длъжности, които са с различен режим на работа, а именно на смени - дневни и нощни. Проблемът се състои в това, че лицето е с намалена работоспособност, която е удостоверена с предписание на ЛКК и в което предписание изрично е упоменато, че лицето не може да полага нощен труд във връзка със заболяването му.
 
По принцип процедурата по намаляване на щата, наричана още съкращаване на същия, е свързана с няколко задължителни процедури, които работодателят трябва да изпълни. Това са:
1. Промяната в числеността на щатното разписание в предприятието, както и в длъжностните разписания;
2. Подбор на кадрите, т.е в правото му е да преценява кои от работниците и служителите да запази, както и/или да им предложи нови условия на работа на основание чл. 329 от КТ;
3. Преназначаването на друга длъжност става по инициатива на работодателя с допълнително споразумение по чл. 119 от КТ за определено или неопределено време. Това означава, че лицето не трябва да подава молба за преназначаване.

 
Относно факта, че лицето представило предписание от ЛКК, в което му се забранява да упражнява нощен труд:
 
Би трябвало работодателят да се съобрази с предписанието на ЛКК, като предложи на лицето подходяща такава, т.е. с подходящи условия, които са предписани от здравните органи.
 
Такова предписание за трудоустрояване е задължително както за работодателя, така и за лицето в качеството му на работник или служител. Това означава, че работодателят е длъжен да премести лицето на подходяща работа, отговаряща на изискванията, които са посочени в предписанието на ЛКК. Нещо повече, това преместване е обвързано със седемдневен срок от получаването му. Ако преместването не бъде извършено в този срок, то за всеки следващ ден, работодателят ще дължи на лицето обезщетение в размер на брутната му работна заплата, пропорционално на дните на неспазвания срок. Същевременно лицето пък няма право да изпълнява работа, която е противопоказна съгласно предписанието на ЛКК. /чл. 317 от КТ/.
 
Полезно е да се знае и това, че ако на неработоспособността нна лицето е до 50% и на новото работно място получава по-малко възнаграждение от предишното, то ще има право на обезщетение от ДОО за разликата. В случаите, когато намалената работоспособност е над 50%, лицето подлежи на ТЕЛК и съответно на пенсиониране.
 
Преценката за „подходяща” работа е право и се извършва от работодателя. За да предложи такава на лицето, той би трябвало да му връчи писмено предложение, в което да има упоменат срок за отговор от страна на служителя или работника. В този случай лицето има право да приеме или да откаже предложената му работа. В случай на отказ или недаване на отговор в конкретния срок, работодателят може да уволни лицето по чл. 330, ал. 2, т. 5, като спази разпоредбите на чл. 333 от КТ.

С уважение:

Нормативна рамка:

- КТ

Вижте КТ тук >>>