Прехвърляне на част от отпуска по чл. 167а от КТ на другия родител

Неплатеният „родителски“ отпуск, както е известен в практиката, представлява субективно право на всеки от родителите на деца в по-ниска възраст, за да могат да полагат грижи за тях. Отпускът се зачита за трудов стаж. Уреден е в чл. 167а от КТ и чл. 49 – чл. 47д от НРВПО. Предпоставките за използването на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст са:
- лицето да работи по трудово правоотношение;
- да са използвани отпуските за отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
- детето да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка.

Размерът на отпуска е до 6 календарни месеца за всеки от родителите. Пълният размер от 12 месеца за двамата родители ще се трансформира в право само на единия от тях, ако той е самотен родител. За ползването на отпуска родителят на дете до 8-годишна възраст подава писмено заявление до работодателя си, в което декларира желаната начална дата на използване, продължителността на искания отпуск и обстоятелството, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят следва да бъде уведомен за желанието на служителя да използва такъв вид отпуск най-малко 10 работни дни предварително. Когато отпускът за отглеждане на детето по чл. 167а от КТ се ползва за първи път, в заявлението се декларира още, че такъв отпуск не е ползван от никое от лицата, които имат право на него. За тези отпуски се води специална отчетност при работодателите, които са ги разрешили. Отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни.

Всеки от родителите може да ползва и до 5 месеца от отпуска на другия родител с негово съгласие. В тези случаи към заявлението, подавано от единия родител, се изисква и приложено съгласие на другия за ползването на „неговата“ част от отпуска. За да може да се ползва това „прехвърлено“ право обаче, то трябва да е възникнало в правната сфера на лицето, което го „прехвърля“. С аналогичен на поставения тук въпрос са се сблъсквали и експертите от администрацията на МТСП и те са дали следния отговор на Интернет-страницата на министерството в рубриката „Често поставяни въпроси“: Правото на родителски отпуск, неговият размер и условията за ползването му се определят от държавите-членки при спазване на минималните изисквания, посочени в Директива 2010/18/ЕС от 8 март 2010 г. за прилагане на рамковото споразумение за родителския отпуск. Вътрешното законодателство и/или колективните трудови договори и/или установената практика във всяка държава-членка относно родителския отпуск се прилагат по отношение на работещите по трудов договор или трудово правоотношение, което се подчинява на националните разпоредби. Предвид горното, чл. 167а от Кодекса на труда (КТ) се прилага за работници и служители, чието трудово правоотношение е подчинено на българското трудово законодателство. Поради това правото на прехвърляне на родителски отпуск, уредено в чл. 167а, ал. 1, изр. 2-ро от КТ, може да се упражни, когато и двамата родители работят по трудово правоотношение, уредено съгласно българското трудово законодателство, независимо от гражданството на работниците и служителите. С оглед на гореизложеното, считаме, че бащата на детето може даде съгласието си майката да ползва неговия отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ, само в случай, че той самият има право на този отпуск като лице, работещо по трудово правоотношение и ако към това трудово правоотношение е приложимо българското трудово законодателство. В случай, че бащата на детето не работи по трудово правоотношение по реда на КТ, няма правно основание той да даде съгласието си за ползване на отпуск от майката в съответствие с чл. 167а, ал. 1, изр. 2-ро от КТ.
 

С уважение:

Още за прехвърляне на отпуск:

Нормативна рамка

Наредба за работното време, почивките и отпуските

КТ