Право на обезщетение за временна неработоспособност

На първо място не знам какво са имали предвид колегите под „Няма право на болничен”.

Ако са имали предвид, че съпруга Ви няма право на отпуск, при временна неработоспособност, то те не са компетентни да определят това. Съгласно чл. 162, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право на отпуск при:
- временна неработоспособност поради общо заболяване;
- временна неработоспособностпри професионална болест или трудова злополука,
- за санаторно-курортно лечение
- при належащ медицински преглед или изследване,
- при карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи,
- при гледане на болен или на карантиниран член от семейството,
- при належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение,
- за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.

Съгласно ал. 2 на същия член, отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи, т.е. само те са компетентни да разрешат отпуска.

Съществува процедура, по която работодателят може да оспори законосъобразността на болничния лист, но доколкото разбирам , съпругът Ви не е бил уведомен, че става дума за това.

Ако работодателят пък има предвид, че съпругът Ви няма право на обезщетение, също нещо явно греши.

Кодексът на труда в чл. 162, ал. 3 определя, че за времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени от отделен закон, като се има предвид Кодекса за социално осигуряване.

Да видим какво е предвидено там, относно правото на парично обезщетение, при временна неработоспособност на осигуреното лице.

Чл.40, ал.1 КСО предвижда, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Твърдите, че съпругът Ви има дванадесет години трудов стаж при пълно работно време, което означава и дванадесет години осигурителен стаж за всички осигурени рискове.Това му дава право да получи обезщетение

Съгласно чл.40, ал.5 от Кодекса на социално осигуряване, осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. С други думи казано за първите три дни ще плати работодателят на Вашия съпруг, а за останалите дни, Вашият съпруг ще получи обезщетение от фондовете на държавното обществено осигуряване. За целта е необходимо да посочи пред работодателя банковата сметка, по която желае да се изплати обезщетението.

От 01 януари 2016 г. това става, като се попълва декларация, приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

Декларацията можете да изтеглите тук >>>

Т. I. Се попълва при първото подаване на болничен лист. Ако при предишен работодател Вашият съпруг е заявил банкова сметка, може да не заявява, ако желае да остане същата.

Ако желае да промени банковата си сметка, по която вече е получавал обезщетения, то следва да попълни т. II – за промяна на обстоятелствата.
 

Миглена Трифонова