Право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ

Доколкото запитването не съдържа конкретни данни за стажа на лицето, резюмираме, че тази предпоставка е налице, т.е. служителката притежава необходимия трудов стаж за пенсиониране по общия ред. През 2021 г. правото на пенсия за жените се придобива при следните общи предпоставки: възраст от 61 г. и 8 м. и стаж от 36 г.

С разпоредбата на чл. 68а от КСО е създадена възможност за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер на лица, имащи изискуемия по чл. 68, ал. 2 от КСО осигурителен стаж, като същите могат да се пенсионират по тяхно желание до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено.

Следователно, щом служителката навършва 61-годишна възраст на 15.01.2022 г., към декември 2021 г. тя е навършила 60 г. и 8 м. или една година по-малко от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО. Ако има 36 г. осигурителен стаж, тя ще е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО.

Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Следващата, ал. 4 на чл. 222 от КТ допълва, че алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

Следователно на служителката ще се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 – 4 от КТ, като конкретният му размер ще зависи от продължителността на трудовия стаж, натрупан при последния работодател в предходните 20 години. Тук следва да се има предвид още, че размерите на обезщетенията, определени в Кодекса на труда, са минимални. Те могат да се увеличават по пътя на индивидуалното или по-често – колективното преговаряне. Казано с други думи, ако спрямо служителката се прилага колективен трудов договор, тя може да има право на обезщетение и в по-висок размер.

Често поставян в практиката въпрос е и дали е необходимо служителят да представи на работодателя документи, удостоверяващи правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително в намален размер по чл. 68а от КСО. Обикновено не се налага специално доказване на придобитото право на пенсия пред работодателя, защото и двата компонента, от които зависи то, са му „служебно“ известни. Информация за възрастта на работника или служителя се съдържа в документите в трудовото досие, а за трудовия и осигурителен стаж – в трудовата книжка. Не е необходимо правото на пенсия да е реално упражнено, достатъчно е то да е само придобито. Затова и законът не предвижда работникът или служителят да представя пред работодателя си разпореждането, с което евентуално му е отпусната пенсия. Ако все пак работодателят по някаква причина не разполага с цялата необходима информация за предходния стаж на лицето по други правоотношения, респ. не може да направи сам преценка дали е придобито право на пенсия, няма пречка да се изискват документи, удостоверяващи тези обстоятелства, преди да се пристъпи към изплащане на обезщетението.

С уважение:

Още за пенсиониране:

Нормативна рамка

КТ

КСО