Периодично и еднократно изплащане на обезщетението за безработица

Още за обезщетение за безработица:

Правните проблеми на безработицата неизменно са на дневен ред в съвременното общество. Многократно и правната доктрина, и практиката са отправяли призиви и конкретни предложения за оптимизиране на осигурителната ни система, така че – от една страна – тя да посреща увеличените осигурителни плащания за безработица, а от друга – да гарантира в достатъчна степен социалната закрилата на лицата, останали без работа не по тяхна вина или желание. За жалост твърде малко от тях са чути, а някои практически проблеми, като описаните в следващите редове, с десетилетия остават нереформирани в законодателството.

Най-напред следва да се подчертае, че ролята на държавата в борбата срещу безработицата не се свежда единствено до т.нар. „пасивна политика на пазара на труда”, т.е. до набирането на средства по осигурителните фондове, и изплащането на обезщетения на лицата, за които е настъпил осигурения социален риск „Безработица“. Необходимо е и предприемането на активни мерки за насърчаване на заетостта, разкриване на нови работни места, стимулиране на безработните лица към активно поведение за търсене и възможно най-скорошно започване на нова работа. Активната и пасивната политика на пазара на труда са взаимосвързани, но това не ги прави идентични дейности. Израз на тази концепция е и разделянето на правната материя в различни нормативни актове: активната политика се регламентира основно в Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и Правилника за неговото прилагане (ППЗНЗ), а пасивната – в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и някои подзаконови нормативни актове като Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ). Този многопластов правен режим би трябвало да се изгражда възможно най-ясно и систематизирано, за да могат засегнатите от безработицата лица по-лесно да се ориентират в материята и да упражнят правата си. Едва ли обаче би било пресилено да се каже, че част от режима тъне в неизвестност и меко казано – скромна практическа приложимост.
 

От буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ЗНЗ се налага изводът, че става дума за осигурително плащане – обезщетение по краткосрочното обществено осигуряване, но изплащано не ежемесечно, а наведнъж (най-малкото защото средствата от фонд „Безработица” могат да се разходват единствено за изплащането на обезщетения за безработица). Кодексът за социално осигуряване изобщо не засяга въпроса за еднократно изплащане на обезщетението за безработица. Съгласно чл. 54в, ал. 1 КСО паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат. Очевидно законодателят е преценил, че целта на обезщетението, изплатено като еднократна парична сума – реализирането на бизнес проект от безработно лице/лица, оправдава изключването на тази материя от осигурителния закон и регламентирането й в гл. VІ от ЗНЗ „Насърчаване на заетостта”. ЗНЗ обаче не може да даде отговор на въпросите относно предпоставките, условията и реда за отпускане на обезщетение за безработица. Изводите трябва да се изведат чрез систематичното тълкуване на ЗНЗ и КСО, което създава сериозни практически затруднения.


1. Кръгът от лица, които имат право на обезщетение, показва известни особености при двете форми на изплащане. И в двата случая става дума за безработни лица по смисъла на осигурителното законодателство – лица, останали без работа поради прекратяване на правоотношението, по което са били осигурявани за безработица. Необходимо е също така: (а) лицето да има предварителен осигурителен стаж като осигурено за безработица лице от минимум 12 месеца през последните 18 месеца; (б) да е регистрирано като безработно; (в) да няма отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 КСО; (г) да не упражнява друга трудова дейност, за която подлежи на осигуряване (чл. 54а КСО).
Изброените предпоставки трябва да са налице, за да възникне правото на парично обезщетение за безработица, независимо от това дали ще се изплаща ежемесечно или наведнъж.

Към изплащането на обезщетението наведнъж обаче ЗНЗ поставя още условия:

- Подаване на изрична молба от лицето до поделението на АЗ, с която заявява, че желае да получи еднократна парична сума вместо парично обезщетение за безработица (вж. чл. 40, ал. 1 ППЗНЗ: безработното лице, което желае да ползва преференцията по чл. 47, ал. 1 ЗНЗ, подава писмено заявление до дирекция „Бюро по труда“ с приложен бизнес проект за дейността);

- Одобряване на бизнес проекта от АЗ (вж. чл. 41 ППЗНЗ: Бизнес проектът се разглежда от комисия в състав: двама представители на дирекция „Бюро по труда“, представител на териториалното поделение на НОИ, представител на организация на работодателите, представител на съответната браншова организация, представител на национално представителна организация на работниците и служителите и представител на общината. Комисията се произнася с писмено мотивирано предложение до директора на дирекция „Бюро по труда“ за одобряване или неодобряване на представения бизнес проект. Директорът на дирекция „Бюро по труда“ издава решение в съответствие с мотивираното предложение на комисията и предоставените от териториалното поделение на НОИ заверено копие от разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица и справка за изплатените до момента обезщетения на лицето в едномесечен срок от подаване на заявлението

- Сключване на договор между Агенцията по заетостта, представлявана от нейния изпълнителен директор или упълномощено от него длъжностно лице, и безработното лице (вж. чл. 41, ал. 4 ППЗНЗ: въз основа на решението на комисията, с което се одобрява бизнес проектът, директорът на дирекция „Бюро по труда“ сключва договор по чл. 30б, ал. 1, т. 1 ЗНЗ с безработното лице).

2. Осигурителният стаж на лицето има различно значение за обезщетението, изплащано на основание чл. 47 ЗНЗ. При периодичното изплащане осигурителният стаж определя продължителността на плащане на обезщетението. При еднократното изплащане той определя общия размер на сумата. (А ако изплащането на месечни парични престации вече е започнало, като еднократна сума е възможно да се изплати остатъкът от дължимото обезщетение.)

Казаното означава, че когато обезщетението за безработица се изплаща месечно, неговият общ размер не може да бъде определен предварително. Лицето получава обезщетение и през следващия месец, ако все още отговаря на условията за това. Ако междувременно започне например работа по трудово правоотношение, за което подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО, обезщетението ще се прекрати (чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО). Обратно, при еднократното изплащане сумата се отпуска изцяло и наведнъж – в размерите на обезщетението и съгласно броя месеци (респ. остатъка от периода) за които се дължи.

Изключенията по чл. 54б, ал. 3 и 4 КСО ще имат значение и за обезщетението по чл. 47 ЗНЗ – ако причина за прекратяване на правоотношението е било виновното поведение на лицето (напр. дисциплинарно уволнение), или прекратяването е станало по негова воля или с негово съгласие (на основание чл. 325, ал. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 КТ), както и в случаите, когато от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица не са изтекли 3 години, обезщетението е в минимален размер и за период от 4 месеца.

3. Размерът на обезщетението се определя по идентичен начин – по правилата на чл. 54б от КСО, независимо от това как ще бъде изплатено. Най-общо, той 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, които се въвеждат ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Според чл. 11 от ЗБДОО за 2020 г. дневният минимален размер на обезщетението за безработица за 2020 г. е 9,00 лв., и дневният максимален размер на обезщетението за безработица за 2020 г. е 74,29 лв.

5. Самостоятелен кръг от правни проблеми поставят спирането и прекратяването на обезщетението. Правилата на чл. 54г и чл. 54д КСО се отнасят за обезщетения, изплащани периодично.

Според чл. 54г, ал 1 КСО периодично изплащаното обезщетение се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание нормативен акт. Когато обаче обезщетението е изплатено наведнъж, а впоследствие лицето изпадне в състояние на временна неработоспособност, това правило няма как да се приложи. Разпоредбата на чл. 49а ППЗНЗ свързва разглежданата хипотеза с определени последици, като неясно я определя като „временна невъзможност на лицето/лицата да изпълни/изпълнят задълженията си по договора поради продължително заболяване и трудоустрояване, удостоверено с решение на Териториалната експертна лекарска комисия/Националната експертна лекарска комисия или трайна неработоспособност, удостоверена с решение на Териториалната експертна лекарска комисия/Националната експертна лекарска комисия, която води до невъзможност за изпълнение на задълженията по договора, както и при смърт“. В първата хипотеза условията по договора подлежат на предоговаряне, а във втората хипотеза получената сума не се възстановява.

Типичната хипотеза на прекратяване на периодично изплащаното обезщетение е започването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Обратно, при еднократното изплащане на обезщетението, целта е именно започването на самостоятелна трудова дейност от безработния. Нещо повече, например когато безработните лица са членове на семейство, регистрацията на стопанската дейност може да бъде извършена само от единия член на семейството. В този случай лицето, регистрирало стопанската дейност, сключва трудов договор с другия член на семейството за срок не по-малко от 4 месеца. Срокът на договора с АЗ може да бъде продължен при необходимост с остатъка на срока на трудовия договор с това безработно лице. Щом е започнало работа по трудов договор обаче, последното лице очевидно вече не е безработно.


1. Доколкото редът за отпускане и изплащане на периодичните обезщетения за безработица е относително по-добре познат, достатъчно е тук съвсем накратко да се припомнят и систематизират основните моменти:

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които покриват посочените по-горе изисквания (регистрация като безработни и т.н.). Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако заявлението за отпускането му е подадено в тримесечен срок от тази дата и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичане на тримесечния срок, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения период, намален със закъснението.

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение, върху което са внесени или дължими вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, определен със ЗБДОО за всяка календарна година.

Периодът на паричното обезщетение за безработица се определя както следва:
 

 
Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при: започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава; прекратяване на регистрацията от АЗ; придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или при смърт на безработния.

2. Отпускането на обезщетението за безработица като еднократна сума по ЗНЗ се развива в рамките на сложно производство, което накратко може да бъде скицирано в следните точки:
а) Безработно лице с право на обезщетение по КСО може да използва възможностите по чл. 47 ЗНЗ самостоятелно или съвместно с други лица, включително с членове на семейството му;
б) Лицето следва да подаде писмена молба до поделението на АЗ (дирекция „Бюро по труда”), с която заявява, че желае да получи еднократна парична сума вместо парично обезщетение за безработица;
в) На основание чл. 40, ал. 1 ППЗНЗ безработното лице, което желае да ползва преференцията по чл. 47, ал. 1 ЗНЗ, прилага към молбата бизнес проект за дейността. Възможно е проектът да не е изготвен лично от лицето, а възмездно от съответни специалисти. Съгласно чл. 49б ЗНЗ разходите за ползвани външни консултантски и/или съпътстващи услуги могат да бъдат възстановени;
г) Бизнес проектът се разглежда от комисия в състав, определен съгласно чл. 41 ППЗНЗ, която се произнася с мотивирано писмено предложение до директора на Дирекция „Бюро по труда” за одобряване или неодобряване на проекта;
д) Ако проектът бъде одобрен и на базата на предоставени от ТП на НОИ заверено копие от разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица и справка за изплатените до момента обезщетения на лицето, директорът на Дирекция „Бюро по труда” сключва договор с титуляра на правото. В договора се конкретизира и срокът за започване на стопанската дейност. За сключените договори НОИ превежда на лицето еднократната парична сума по чл. 47, ал. 1 ЗНЗ (отпускането й става с разпореждане);
е) Безработните лица с право на обезщетение, които ползват реда на чл. 47 ЗНЗ, следва да регистрират стопанската дейност по одобрения бизнес проект съгласно действащото законодателство – напр. лицето може да се регистрира като едноличен търговец по ТЗ.
ж) Действащото законодателство предвижда и някои допълнителни възможности за безработните лица, ползващи реда по чл. 47 ЗНЗ. Възможно е получаването на кредит за квалификация по предмета на стопанска дейност и/или нейното управление по одобрения бизнес проект (чл. 30а, ал. 1, т. 12 ЗНЗ). Ако се предвиди такова обучение, то трябва да бъде включено в основния договор и да протече в рамките на неговата продължителност. Друга допълнителна възможност представляват средствата по чл. 30а, ал. 1, т. 13 ЗНЗ, които могат да се предоставят на лицето за наемане на друго безработно лице без право на парично обезщетение по чл. 47, ал. 4. В посочените хипотези става дума за средства, чиито размер се определя ежегодно с Националния план за действие по заетостта, а не за част от дължимото обезщетение за безработица. Те не се изплащат от осигурителния фонд, защото нямат характер на осигурителни престации.
 

ІV. В обобщение, ЗНЗ въвежда механизъм, чрез който безработни лица с право на парично обезщетение за безработица да бъдат стимулирани към започването на стопанска дейност. По този начин обезщетенията могат да се използват не просто за временно преодоляване на материалните затруднения, неизбежна последица от загубата на работа, а за трайно решаване на един възникнал житейски проблем, ново социално включване на безработното лице, превъзмогване на психологическите травми от безработицата и намиране на ново поприще за реализация. За да бъде по-ефективен обаче, този механизъм се нуждае от промени: като форма на изплащане на обезщетението за безработица, еднократното изплащане трябва да бъде регламентирано и в осигурителния закон – КСО. Това ще спомогне за систематизирането на материята и избягването на затрудненията, съпътстващи прилагането й в момента.
<
Държавният орган в областта на активната политика на пазара на труда – АЗ, следва да полага усилия за популяризирането на разглежданите мерки и активно да съдейства на лицата, решили да се възползват от тях. Достатъчно е да се припомни повелята на чл. 16 от Конституцията на Република България: „Трудът се гарантира и защитава от закона.” От ефективността в работата на изпълнителната власт зависи конституционната норма да не остане с характера на пожелание.

доц. д-р Андрей Александров