Обезщетения за безработица

Още за обезщетения:

Обезщетенията за безработица са включени в обхвата на осигуряването, което предоставя държавното обществено осигуряване. Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, както и правото за получаването им е регламентирано в Раздели III и IV от глава четвърта „Обезщетения“ на Кодекса за социално осигуряване (КСО ) и в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица.
 
Лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване се осигуряват задължително във фонд „Безработица“ за безработица.
 
Работодателите са длъжни за осигурените лица по чл. 4, ал. 1 от КСО да внасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд „Безработица“.
 
Осигурителната вноска за фонд „Безработица“ за 2019 г. е в размер 1 на сто и се разпределя в съотношение 0,6 на сто за сметка на работодателя и 0,4 на сто за сметка на осигуреното лице.
 
Не подлежат на осигуряване за безработица самоосигуряващите се лица и работещите по т.н. граждански договори.
 
Морските лица по свой избор може да се осигуряват изцяло за своя сметка и за риска „безработица“ върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
 
Осигурителната вноска за фонд „Безработица“ се внася от осигурителите за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
 
Върху допълнителните доходи от трудова дейност след 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, осигурителната вноска за месеца, през който е положен трудът, се внася от работодателите до 25-то число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите.
 
Съгласно чл. 54а от КСО, право на обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).
 
Лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ са тези, с които се сключват еднодневните трудови договори за краткотрайна сезонна работа в растениевъдството, само за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула.Те не подлежат на осигуряване за безработица.
 
В периода от 12 месеца в осигуряване се включва времето:
- на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете (до 2 години и от 3 до 8 годишна възраст на детето );
- на платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
- на неплатен отпуск до 30 работни дни в една календарна година, който се зачита за и трудов и осигурителен стаж;
- зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.
 
За да бъде осигуряван работникът или служителят за безработица не се изисква да е осигуряван на пълен работен ден.
 
 
Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
 
Освен това лицата трябва да имат регистрация като безработни в Агенция по заетостта и да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република Бъргария или пенсия за старост в друга държава. Те не трябва да получават пенсия  за осигурителен стаж и възраст  в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 от КСО.
 
Много важно условие за лицата, които получават обезщетение за безработица е да не упражняват трудова дейност по същото време, за която да подлежат на задължително осигуряване по КСО или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а от Кодекса на труда.
 
 
 
Размерът на паричното обезщетение, което изплаща НОИ, е уточнен в чл. 54б, ал. 1 от КСО. Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.
 
Важно за работодателите е да знаят, че обезщетението, което изплаща НОИ за безработиеца, зависи от основанията за прекратяване на трудовия договор и стажа на работника или служителя.
 
Съгласно чл. 54б, ал. 3 от КСО, безработните лица получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок от 4 месеца, ако правоотношенията им са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание:
- чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, изразено писмено;
- чл. 325, ал. 1, т.2  от КТ – когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ;
- чл. 326 от КТ – прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие;
- чл. 330 от КТ – прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие;
- чл. 331 от КТ -  прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение.
 
Член 331 от КТ е включен към минималните обезщетения в срок от 4 месеца, тъй като се приема, че прекратяването на правоотношенията е със съгласието и на двете страни, подобно на прекратяването по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
 
Минимален дневен размер на обезщетението за безработица за 4 месеца получават и лицата, чиито правоотношения са прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание:
-  чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител;
- чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
- чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за министерството на вътрешните работи;
- чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“;
- чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт;
- други закони.
 
Добре е работодателите да знаят, че в чл. 54б, ал. 4 от КСО е записано, че безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок от 4 месеца. В тези случаи начинът на прекратяване на правоотношението няма значение, ако не са минали три години. Тогава обезщетението е в минимален размер за 4 месеца.
 
Минималният размер на обезщетението се определя в Закона за бюджета на ДОО за всяка година. За 2019 г. е установен минимален размер - 9 лева за работен ден.
 
Тригодишният период се определя, като за начална дата на периода се приема датата на отпускането на предходното обезщетение за безработица.
 
За 2019 г. е определен и максимален дневен размер на обезщетението – 74,29 лв.
 
Месечното парично обезщетение се определя, като дневното обезщетение се умножи по броя на работните дни в съответния месец.
 
Съгласно чл. 54в от КСО  паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок, определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г.
 
При осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31 декември 2001 г.:
- до 3 години, обезщетението се изплаща за срок от 4  месеца;
- от 3 до 7 години – изплаща се за 6 месеца;
- от 7 до 11години – изплаща се за 8 месеца;
- от 11 до 15 години – изплаща се за 10 месеца;
- над 15 години – изплаща се за 12 месеца.
 
Съгласно чл. 54г от КСО, изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа. След прекратяване на съответния период обезщетението отново се подновява за оставащия към датата на спиране период.
 
 
Ако лицето отговаря на условията за получаване на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, НОИ ще изплати паричното обезщетение при определени условия.
 
Ако временната неработоспособност е настъпила преди прекратяването на безсрочното трудово правоотношение, няма пречка, на основание чл. 42, ал. 1 от КСО, лицето да получи паричното обезщетение до изтичане на периода на временната неработоспособност, посочен в болничния лист. В случая е без значение, че трудовото правоотношение е прекратено, както и дали лицето е регистрирано в Бюрото по труда без право на парично обезщетение за безработица.
 
Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща на основание на чл. 42, ал. 3 от КСО за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Законодателят е наложил ограничения при изплащане на паричните обезщетения за безработица.
 
Но важно е да се знае, че не може да се изплащат едновременно от държавното обществено осигуряване парично обезщетение за безработица и парично обезщетение за временна неработоспособност. Това е така, защото за един и същи период от време не може да се плащат две обезщетения от НОИ. В тези случаи се дава предимство за получаване на паричното обезщетение за временна неработоспособност.
 
Паричните обезщетения за безработица се спират, когато:
1. лицето започне трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване (изключение за лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ), или законодателството на друга държава;
2. прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
3. придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, или при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или на професионална пенсия по чл. 168.
 
Законодателят е предвидил и изключения от това правило, а именно:
 
1. Съгласно чл. 54б, ал. 6 от КСО, лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи брутно месечно възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, получават обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането.
 
2. Обезщетението няма да се спре, ако лицето започне трудова дейност, за която не подлежи на задължително осигуряване (например, работи по граждански договор, по който след приспадане на нормативно признатите разходи възнаграждението е  под минималната заплата за страната и не подлежи на осигуряване на друго основание).
 
Съгласно чл. 54д, ал. 5 от КСО, ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност, основание за задължително осигуряване по чл. 4 или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност:
 
 
Паричното обезщетение за безработица се отпуска, отказва, изменя, спира, възобновява с разпореждане на длъжностното лице на НОИ, което се произнася в срок от 14 дни след подаване на всички документи.
 
НОИ изплаща паричните обезщетения за безработица по декларираните от лицата лични банкови сметки до 15-то число на следващия месец. При промяна на банковата сметка лицето е длъжно в срок от 7 работни дни да уведоми НОИ.
 
Работодателят е длъжен в 7-дневен срок от изплащане на обезщетението за оставане без работа поради незаконно уволнение да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на НОИ.
 
Ако лицето не е декларирало в указаните срокове за настъпили изменения, които влияят върху правото за получаване на обезщетението за безработица, периода и размера за изплащането  му,  неправомерно получената сума се възстановява на НОИ с лихвата по чл. 113 от КСО.
 
Съгласно чл. 230 и 231 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ ), право на парично обезщетение за безработица имат съпругите (съпрузите) на военнослужещите, които са ги последвали при преместването им от едно в друго населено място и поради това са прекратили трудовите или служебните си правоотношения и безработните съпруги (съпрузи) на военнослужещите, участващи в международни операции и мисии.
 
За да придобият право на обезщетение, безработните съпруги (съпрузи) на военнослужещите трябва да се регистрират като безработни лица в Агенцията по заетостта в срок до един месец от датата на преместването или на заминаването в мисия на военнослужещия, и да имат адресна регистрация по настоящ или постоянен адрес в населеното място, в което е преместен военнослужещият.
 
Съгласно чл. чл. 62, ал. 18  от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. размерът на това обезщетение е 340 лв. 
 
Обезщетението се изплаща за не повече от 12 месеца от датата на преместването  на военнослужещия, при условие че безработната съпруга се е регистрирала в Агенцията по заетостта в срок до един месец от датата на преместването или за периода на участие в международната мисия.