Освобождаване по чл.326 ал.1
Отговор, предоставен отКрасимира Гергева Екперт
Въпрос: На 23.02.2015 година лице е назначено на работа в едно кафе-аперитив, като по договорка лицето трябва да работи 8 часа, 6 дни в седмицата за определена заплата, като в началото за 2 седмица лицето ще работи на 4 часа докато мине обучение. Изготвеният от работодателя договор е бил на 4 часа. Лицето го подписва. След изтичането на месец и половина от назначаването, работодателят предупреждава лицето, че не може да му заплаща това, което се уговорено в началото. Лицето е поканено да обмисли дали да продължи работа. Лицето решава да потърси друга работа и подава молба за напускане. При това работодателят уведомява лицето, че дължи неустойка в размер на една заплата за това, че няма едномесечно предизвестие. Има ли право на това работодателят, при положение че условията на труд са се променили от негова страна? А също така про проверка в НАП лицето установява, че е било осигурявно на 4 часа през 2-та месеца, в който е работило, а всъщност лицето е полагало труд 6 дни в седмицата по 8 часа. Договор за работа на 8 часа така и не е предоставен на лицето. Може ли лицето да подаде някаква молба, за да му бъдат платени осигуровките на 8 часа и къде трябва да го направи?
Отговор:
От така изложената фактическа обстановка не става ясно на какво основание е сключен трудовият договор, има ли допълнителни клаузи в него, в чия полза е уговорено предизвестието при прекратяване на трудовите правоотношения, молбата за напускане на какво основание от Кодекса на труда е.
Да приемем, че е подадена молба за напускане по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ и работодателят не е съгласен с основанието, то следва да впише на молбата, че желае да се отработи предизвестие и договорът да бъде прекратен на основание чл.326, ал.1 КТ. В случай че лицето не отработи предизвестието тогава работодателя има основание да предяви претенции да му се изплати обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл.220, ал.1 КТ. В противен случай работодателят няма законово основание да претендира за този вид обезщетение.
По отношение на това, че уговорката между лицето и работодателя е била да се сключи трудов договор с 8-часов работен ден, но това не се е случило, вариантите, които има за лицето, са да постигне консенсус с работодателя да промени условията по трудовия договор поне за тези 2 месеца, в които лицето е работило, въз основа на което ще се промени осигурителният доход, съответно осигурителните вноски и данъка за този период. Другият вариант е лицето да се обърне към инспекция по труда, като напише жалба срещу работодателя, в която подробно да опише случая, както и да я подкрепи с доказателства, че наистина е работило с работно време от 8 часа на ден.
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
01Февр2023
Обезщетение за неспазено предизвестие при пенсиониране на учител
от доц. д-р Андрей Александров
на 01 Февр 2023
02Ноем2022
Право на обезщетение за неползван отпуск за период на незаконно уволнение
от Аспасия Петкова
на 02 Ноем 2022
22Окт2021
Право на обезщетение по чл. 222 за лице с прекъсване в работата
от Аспасия Петкова
на 22 Окт 2021