Осигуряване на български гражданин, назначен за дистанционна работа в чуждестранна фирма

Когато едно лице полага труд само на територията на България за работодател със седалище в друга държава членка на ЕС се прилага разпоредбата на чл. 11, параграф 3, точка “а“ от Регламент (ЕО) №883/2004. Този текст предвижда, че за лице, осъществяващо дейност като заето лице в една държава членка, се прилага данъчното и осигурителното законодателство на тази държава членка. Следователно лице, което ще полага труд за работодател в друга държава членка на ЕС, от територията на България, подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и попада в категорията на заети лица, за които се ще се прилага българското данъчно и осигурителни законодателство.

Когато работодателят е лице, установено само в друга държава членка на ЕС и няма установено място на стопанска дейност в България на основание чл. 21(2) от Регламент №987/2009, работодателят може да се договори с лицето в България то да изпълнява от свое име задълженията по плащане на вноски и подаване на данни във връзка с неговото осигуряване. Работодателят уведомява за тази договореност органите на НАП и на Здравната каса.

За работодателите, установени на територията на друга държава членка, които следва да изпълняват задължения по българското законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Доходите на лице, което работи в България за работодател с място на стопанска дейност в друга държава членка, се облагат като доходи на местно лице, което има постоянен адрес в България на основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. Тъй като законодателството определя такъв работник като местно лице, то това лице е и носител на задължението за данъци за придобити доходи, както от източници в страната, така и от източници в чужбина.

Важно! Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на България, или от услуги, извършени на територията на  България, са от източник в  България. За определянето на източника на дохода е без значение дали трудът се полага за местен или чуждестранен работодател.

Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ, като този вид доходи се облагат с 10 на сто данък върху общата годишна данъчна основа.

Авансовият данък за доходите от трудови правоотношения, удържан на основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ, се определя от работодателя на базата на месечна данъчна основа. Авансовото внасяне на данъка, когато работодателят е в чужбина, може да се извършва от работника по договореност с работодателя, като задължително се уведомяват органите на НАП.

Внимание! Ако чуждестранното лице – платец на дохода не може да се определи като работодател по смисъла на ЗДДФЛ, той няма задължение да определя и удържа авансово данък за доходите по силата  на § 1, т. 26, буква „е“ от ДР на ЗДДФЛ. В тези случаи ангажиментът за определяне и внасяне на дължимият данък е на физическото лице, придобило съответните доходи с подаване на своята годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Това задължение произтича от разпоредбите на чл. 50, ал. 3 и чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ. Декларацията се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като в същия срок се внася и дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. 

Когато работодателят е от държава членка на ЕС, при определяне на задълженията за заплащане на данък върху доходите се прилага и съответната Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ между България и съответната държава членка на ЕС, където е установен работодателят. При прилагане на СИДДО, съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ с предимство се прилагат разпоредбите на съответната СИДДО пред вътрешното законодателство.

Приложение на ЗДДС. Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС не е независима икономическа дейност тази дейност, която се извършва от физическо лице по трудово правоотношение, приравнено на трудово, или по всяко друго правоотношение, което създава взаимоотношения, подобни на тези на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя. За тази си дейност физическите лица не придобиват качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС и не подлежат на регистрация по чл. 97а от ЗДДС.

Ако работодателят е установен в САЩ, се прилага Спогодбата между Република България и САЩ за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, която е в сила от 15.12.2008 г. /Обн., ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г./.

В описаният случай е посочено, че лицето има жилище в България и съгласно чл. 4, ал. 3, б. „а”  от СИДДО със САЩ работникът ще бъде местно лице на България и за него ще се прилага чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, т.е. ще се прилага българското данъчно и осигурително законодателство. Отговорът е принципен. При конкретен казус следва да се прилагат  разпоредбите на СИДДО със САЩ, и на СИДДО с другите държави членки на ЕС.

С уважение:

Още за осигуряване:

 

Нормативна рамка

Регламент №987/2009

КСО

ДОПК

ЗДДФЛ

СИДДО със САЩ

КТ