Обезщетение при пенсиониране на здравен работник

Според Кодекса на труда работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 месеца при прекратяване на трудовите правоотношения, независимо от основанието, с работник или служител, придобил право на пенсия. Ако лицето е работило в същото здравно заведение, т.е при същия работодател, през последните 10 г. от трудовия си стаж, то работодателят ще му дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца (чл. 222, ал. 3).

 
Понятието „в сферата на здравеопазването” е твърде общо. Известно е, че институциите в тази сфера през течение на годините претърпяха доста преобразувания - от такива, които бяха подчинени изключително на Министерството на здравеопазването, респективно на държавата, до частни заведения. Тъй като не е уточнена правната форма на институциите, в които е работило лицето преди последната месторабота, както и тази на настоящата, не можем да дадем еднозначен отговор. Не сме наясно и със статута на работещото лице - дали лицето е държавен служител или не.
 
Водещо е това, че лицето е на работа в съответното здравно заведение от 2008 г. Съответно към 2016 година, когато му предстои да навърши годините за пенсиониране, то ще има около 8 години трудов стаж в едно и също предприятие. Изяснявайки правния статут на настоящото здравно заведение и на предишните местоработи на лицето, ще се достигне до логичен отговор на въпроса. Например, ако към настоящия момент лицето работи в здравно заведение, което е регистрирано по Търговския закон, а преди тези 8 години е работило в Общинска болница, говорим за една и съща сфера, но за различни предприятия. Тогава обезщетението за пенсиониране на лицето по чл. 222 от КТ би трябвало да е в размер на две заплати.
 
Независимо от вида на обезщетението, трябва да се направи съображение с това, че то е еднократно и се изплаща, при условие че лицето е придобило право на пенсия /без значение, дали се е пенсионирало/ и е прекратило трудовите си правоотношения с настоящата месторабота. В случай че същото продължи да работи, въпреки придобитото право на пенсия и дори пенсиониране, то работодателят не му дължи такова обезщетение до момента на напускане.

С уважение:

Нормативна рамка:

- КТ

Вижте КТ тук >>>