Обезщетение по чп. 224 от КТ - задължение за изплащане

Съгласно чл. 123, ал.1 от КТ, при промяна на работодателя в резултат на сливане на предприятия; вливане на едно предприятие в друго; разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия; преминаване на обособена част от едно предприятие към друго; промяна на правноорганизационната форма на предприятието; смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него; преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи, трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява.

В случаите на промяна на работодателя по чл. 123 КТ заварените трудови правоотношения продължават да съществуват по силата на закона, като съдържанието им остава същото. 
 

В практиката страните подписват допълнителни споразумения към трудовите договори, които имат за цел най-вече да отразят настъпилата промяна на работодателя, но и без подписване на споразумения страна по заварените договори става новият работодател, който е обвързан от задълженията в тях. В Кодекса на труда в чл. 123 ал. 2 е регламентирано че правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател.
 

Поради факта, че трудовите правоотношения на работниците и служителите се запазват и не се променят, то те имат право да ползват неизползвания към датата на промяната на работодателя по чл. 123, ал. 1 КТ основен платен годишен отпуск в пълен размер. 
 

Относно правото на обезщетение на служителката: „При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност“, съгласно чл. 224, ал.1 от КТ. 
 

След като трудовото правоотношение на лицето се запазва, то остава непроменено, промяната на работодателя не се счита за прекъсване на трудовия стаж. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се полага за цялото време на работа при този работодател(преди и след промяната), пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж. При извършване на промяната всички права на работника или служителя по трудовото правоотношение се запазват, включително и правото на ползване на неизползван платен годишен отпуск, включително от минали години, а също и правото на обезщетение по чл. 224 КТ - при прекратяване на трудовия договор.
 

В случай на прекратяване на трудовия договор със служителката, за новия работодател възниква задължението да изплати дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. Задължението за изплащане на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ възниква към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. 
 

Ако новият работодател откаже изплащането на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск, то служителката би имала основание да се обърне към контролните органи – Инспекция по труда, както и да заведе иск в съда за дължимата от работодателя сума в срок от 3 години.