Обезщетение на неспазено предизвестие при уволнение

От информацията става ясно, че лицето е назначено първоначално на срочен трудов договор, който не може да е по-дълъг от три години (чл. 68, ал.1, т. 1от КТ) или не повече от 1 година, за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер (чл. 68, ал.4, от КТ), макар че не е ясен мотивът на работодателя да прави връзка между двете алинеи. В същото време лицето е било и със срок на изпитване (чл. 7, ал.1от КТ). Тъй е посочено, че лицето е работило във фирмата пет години, се предполага, че срочният трудов договор е станал безсрочен в един момент и съответно за това лицето има издадено допълнително споразумение. Ако в това споразумение не е упоменато друго, то срокът на предизвестие остава същия - в случая - три месеца - и съответно работодателят дължи обезщетение на лицето за този период.

Размерът на обезщетение е визиран в чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда. Според него обезщетение от работодателя за работника се полага в случаите на уволнение поради закриване на предприятието или част от него. Размерът на обезщетението се изчислява на базата на брутното трудово възнаграждение за предходния месец, като изрично е посочено, че се дължи за един месец, а в случаите когато е заложен в трудовия договор по-голям срок, то работодателят дължи такова за този срок, но за не повече от три месеца.