Ненормиран работен ден при непълно работно време

Уредбата на ненормирания работен ден се съдържа в чл. 139а от КТ. При него „надработеното“ време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а в почивни и празнични дни – с увеличено заплащане за положен извънреден труд.

Разпоредбата на чл. 139а от КТ не определя колко точно може да е работата на ден извън редовното работно време, но при всички случаи общата продължителност на работното време не трябва да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка.

Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите с намалено работно време. Оттук следва например, че непълнолетните работници и служители не могат да работят на ненормиран работен ден.

От запитването може да се направи извода, че в случая става дума за работник или служител, който полага труд при двама работодатели (външно съвместителство) при условията на непълно работно време и по двата договора. Налице е хипотезата на чл. 138, ал. 1 от КТ: „Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време.“

В тази ситуация не се прилага забраната за въвеждане на ненормиран работен ден, тъй като тя е предвидена само за намаленото, а не за непълното работно време. По принцип забранителните норми не могат да се тълкуват разширително и да се прилагат по аналогия.

С уважение:

Още за работно време:

Нормативна рамка

КТ