Изчисляване на болничен лист за 2017 година

В Наредбата за медицинската експертиза са изредени случаите, при които се издава болничен лист при временна неработоспособност - общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санаторно-курортно лечение, належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото или в друго населено място, бременност и раждане, гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението.
           
Болничен лист се издава от първия ден на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК, независимо от това, дали по него ще се плати парично обезщетение.

Изчисляването и изплащането на паричните обезщетения е уредено в Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, като правилата и условията при различните рискове и обезщетения са различни.


Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

За дните, включени в периода,  от който се изчисляват паричните обезщетения, предхождащи неработоспособността или трудоустрояването се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето не е било осигурено за общо заболяване и майчинство, ако е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж или отпуск за отглеждане на малко дете или ако е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който България е страна.


Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да надвишава 2600 лв.
           
Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
           
От 1 юни 2017 г. е в сила чл. 50а от КСО, съгласно който майката има право на  половината от размера на паричното си обезщетение поради бременност и раждане, ако се върне на работа след 135-я ден от отпуска, разрешен с болничен лист.

При прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане, т.е. до 410-я ден от началото на първия болничен лист.


Месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от 2600 лв. 

Изплатеното или начисленото месечно възнаграждение, от което се определя нетното възнаграждение, включва брутното трудово възнаграждение и други допълнителни доходи от трудова дейност за съответния месец, включително и сумите за социални разходи.


Ако настъпи промяна в осигурителния доход, от който е изчислено паричното обезщетение вследствие на промяна в декларираните данни, до 30 юни на следващата календарна година НОИ преизчислява изплатеното парично обезщетение в плюс или в минус и съответно доплаща или предприема действия за възстановяване на обезщетението.