Граждански договор със служител на трудов договор

По принцип няма нормативна пречка да сключите граждански договор със служителката, която ползва отпуск при бременност и раждане на основание чл. 163, ал.1 от КТ.

При гражданските договори лицата се осигуряват на основание чл. 4, ал.3, т.5 и 6 от КСО, само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Тези лица нямат нито задължението, нито правото да се осигуряват за общо заболяване и майчинство.

По отношение на обезщетението за бременност и раждане съгласно чл. 48а и чл. 52а от КСО право на такова имат лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство и имат не по-малко от 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Въз основа на тези условия служителката следва да получава своето обезщетение при бременност и раждане от НОИ.

Следователно за майката, като осигурено за общо заболяване и майчинство лице, през времето на отпуск за бременност и раждане, получава своето парично обезщетение по чл. 50, ал.1 от КСО, полагането на труд по граждански договор, не е пречка за получаването на паричното обезщетение. 

Проблем би възникнал, ако гражданският договор представлява скрита форма на трудов договор, тоест ако в него е предвидено изпълнителят да предоставя работна сила, а не готов продукт на труда си. Много често в гражнаския договор се уговарят параметри, които са характерни за трудовите договори като например определено работно време, работно място и пр. вместо да се договори предметът на работата. В такива случай Инспекцията по труда установява и обявява, че съществува скрито трудово правоотношение и задължава страните и преди всичко работодателя да оформи правоотношението като трудово и налага съответната санкция.

Затова е необходимо много прецизно да оформите гражданския договор така, че той да не бъде прикрит трудов договор.