Чл. 326 от КТ - прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на служителя или работника
Отговор, предоставен отАксиния Цветанова 0885363094
Чл. 326 от Кодекса на труда урежда взаимоотношенията между работник/ служител и работодател, отнасящи се до прекратяването на трудовия договор, когато инициативата за това е поета от работника или служителя.
Ал. 1 от този член регламентира именно начина за едностранното приключване на трудов договор от работник или служител с предизвестие до работодателя.
Предизвестието за прекратяване важи както за безсрочните, така и за срочните трудови договори, като при срочните договори тази стъпка води до промяна на самия срок на договора към по-ранна дата.
Ако в предприятието съществува колективен трудов договор, е възможно срокът на предизвестие да е обвързан и с други условия, като например с трудовия стаж на работника или служителя в предприятието.
Когато работникът или служителят е материално отговорно лице, трябва да се прецени времето, което е нужно за извършване на предаване на повереното му имущество. В този случай срокът на предизвестие не трябва да е по- кратък от 30 дни и не по- голям от 3 месеца.
Възможно е трудовият договор да бъде прекратен и с по-ранна дата от тази на предизвестието при условие, че страните се договорят за това.
Когато срокът на предизвестието е изтекъл и служителят все още не е уволнен и той няма претенции относно това, то трудовият му договор продължава да е легитимен.
След изтичане на срока, работодателят изготвя заповед за освобождаване, която в правно отношение има само констативен характер.
Волеизявлението за освобождаване от работа на работника или служителя по чл. 326, ал. 1 от КТ се изразява единствено в писмена форма.
Писмената форма е във вид на заявление, а не на молба, защото по този начин работникът заявява желание и предизвестието се разглежда като прекратителен акт.
Ал. 1 от този член регламентира именно начина за едностранното приключване на трудов договор от работник или служител с предизвестие до работодателя.
Предизвестието за прекратяване важи както за безсрочните, така и за срочните трудови договори, като при срочните договори тази стъпка води до промяна на самия срок на договора към по-ранна дата.
Срокът на предизвестието е възможно да бъде законоустановен - в рамките на определеното по Кодекса на труда или определен от самите страни - работник и работодател. Според КТ срокът на предизвестието не трябва да е по-малко от 30 дни, освен ако няма друга, различна договорка между страните и която се побира в рамките на максимум 3 месеца.
Ако в предприятието съществува колективен трудов договор, е възможно срокът на предизвестие да е обвързан и с други условия, като например с трудовия стаж на работника или служителя в предприятието.
За срочните трудови договори срокът на предизвестие от страна на работника или служителя е 3 месеца. Когато остатъкът от договорения срок по трудовото правоотношение е по- малък от 3 месеца, то предизвестието трябва да е съобразено с него.
Когато работникът или служителят е материално отговорно лице, трябва да се прецени времето, което е нужно за извършване на предаване на повереното му имущество. В този случай срокът на предизвестие не трябва да е по- кратък от 30 дни и не по- голям от 3 месеца.
Началото на срока на предизвестието започва да тече от деня, следващ този на получаването на предизвестието от страната на работодателя.
Възможно е трудовият договор да бъде прекратен и с по-ранна дата от тази на предизвестието при условие, че страните се договорят за това.
Работникът или служителят може да се ползва и от правото да оттегли предизвестието си в следните случаи: към момента на съобщаване на решението си или преди връчване на предизвестието. Освен това, то може да бъде оттеглено и в периода, когато е влязло в сила, но за това се изисква изричното съгласие на работодателя.
Когато срокът на предизвестието е изтекъл и служителят все още не е уволнен и той няма претенции относно това, то трудовият му договор продължава да е легитимен.
Възможно е работникът или служителят да напусне работа и по-рано, т.е. да не спази срока на предизвестието, но тогава той дължи обезщетение на работодателя за времето на неспазената част. Същото важи и за работодателя, ако по негова инициатива прекрати трудовият договор с работника или служителя преди да е изтекло предизвестието.
Важно е да се знае, че в предизвестието не е необходимо и задължително условие да се посочва мотив за прекратяването на договора.
След изтичане на срока, работодателят изготвя заповед за освобождаване, която в правно отношение има само констативен характер.
Волеизявлението за освобождаване от работа на работника или служителя по чл. 326, ал. 1 от КТ се изразява единствено в писмена форма.
Писмената форма е във вид на заявление, а не на молба, защото по този начин работникът заявява желание и предизвестието се разглежда като прекратителен акт.
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
15Май2020
Изчисляване на обезщетенията при прекратяване на трудов договор и срок за изплащането им
от доц. д-р Андрей Александров
15 Май 2020
14Май2020
Видове обезщетения, изплащани при прекратяване на трудовото правоотношение
от доц. д-р Андрей Александров
14 Май 2020