Чл. 326 от КТ - прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на служителя или работника

Чл. 326 от Кодекса на труда урежда взаимоотношенията между работник/ служител и работодател, отнасящи се до прекратяването на трудовия договор, когато инициативата за това е поета от работника или служителя.
 
Ал. 1 от този член регламентира именно начина за едностранното приключване на трудов договор от работник или служител с предизвестие до работодателя.
 
Предизвестието за прекратяване важи както за безсрочните, така и за срочните трудови договори, като при срочните договори тази стъпка води до промяна на самия срок на договора към по-ранна дата.
 

Ако в предприятието съществува колективен трудов договор, е възможно срокът на предизвестие да е обвързан и с други условия, като например с трудовия стаж на работника или служителя в предприятието.
 

Когато работникът или служителят е материално отговорно лице, трябва да се прецени времето, което е нужно за извършване на предаване на повереното му имущество. В този случай срокът на предизвестие не трябва да е по- кратък от 30 дни и не по- голям от 3 месеца.
 

Възможно е трудовият договор да бъде прекратен и с по-ранна дата от тази на предизвестието при условие, че страните се договорят за това.
 

Когато срокът на предизвестието е изтекъл и служителят все още не е уволнен и той няма претенции относно това, то трудовият му договор продължава да е легитимен.
 

След изтичане на срока, работодателят изготвя заповед за освобождаване, която в правно отношение има само констативен характер.
 
Волеизявлението за освобождаване от работа на работника или служителя по чл. 326, ал. 1 от КТ се изразява единствено в писмена форма.
 
Писмената форма е във вид на заявление, а не на молба, защото по този начин работникът заявява желание и предизвестието се разглежда като прекратителен акт.