Закупуване на автомобил за лични и служебни нужди

Различията в данъчното третиране по ЗДДС на придобиването на автомобил са в зависимост от вида на автомобила и неговото използване.

ЗДДС ограничава правото на приспадане на данъчен кредит за придобити леки автомобили (чл. 70, ал. 1, т. 4), както и за последващите стоки или услуги, свързани с поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на леки автомобили (чл. 70, ал. 1, т. 5). Тези ограничения не се прилагат, т.е. налице е право на приспадане на данъчен кредит, когато леките автомобили се използват само за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги, подготовка на водачи на моторни превозни средства, или са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности).

Съгласно дадената дефиниция в т. 18 от § 1 на ДР на ЗДДС лек автомобил е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Т.е. автомобил, в който броят на местата за сядане са 7 не е лек и при придобиването му, както и за последващите стоки или услуги, свързани с поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията, данъчно задълженото лице има право на приспадане на данъчен кредит. От гледна точка на приспадане на данъчен кредит, икономически по-изгодно е закупуването на 7 местен автомобил. Освен при покупката, ще имате право на данъчен кредит и за последващите разходи, свързани с автомобила, които обикновено са регулярни и не малки като размер.

ЗДДС изисква при придобиването на дълготраен актив, който ще се използва и за цели, различни от независима икономическа дейност, данъчен кредит да се приспадне пропорционално на степента на очакваното използване за независимата икономическа дейност. Очаквано използване е прогнозна величина и може да се различава от действителното състояние. Затова законът е предвидил и ред за годишни корекции на ползвания пропорционален данъчен кредит (чл. 79а и чл. 79б от ЗДДС). Извършване на годишна корекция ще се налага за всяка от годините, през която настъпи изменение в използването на актива, което би повлияло на размера на данъчния кредит, на който данъчно задълженото лице би имало право на приспадане, ако го придобиваше в годината на настъпване на изменението. Право на приспадане на пропорционален данъчен кредит ще е налице и за експлоатационните разходи, свързани с актива.

Съгласно чл. 71а, ал. 4 от ЗДДС пропорцията се определя чрез прилагането на критерий за разпределяне, който гарантира максимално точно изчисляване на размера на данъка, съответстващ на използването на актива за осъществяване на независима икономическа дейност, като се отчита спецификата на актива. ЗДДС не ограничава избора на критерий за разпределение, т.е. всяко дружество само определя критерия, на база на който ще се определи пропорцията за разпределение. Например подходящи критерии за разпределение за превозни средства биха били километри пробег или дни/часове ползване.

При временното използване на дълготрайни активи за лични нужди или за нуждите на собственика, на работниците и на служителите, или за цели, различни от тяхната независима икономическа дейност (т.е. доставка на услуга по смисъла на закона без прехвърляне на правото на собственост), не се начислява ДДС, тъй като при придобиването им е приспаднат пропорционално на използването данъчен кредит.

Във вашия случай, при придобиването автомобил с право на данъчен кредит, следва да упражните данъчен кредит в пропорционален размер, т.е. 50 на сто от него, тъй като въз основа на критерий за разпределение сте преценили, че ще се използва 50 на сто за независимата икономическа дейност.
 

ЗКПО регламентира разходите в натура като разходи, съответстващи на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в обхвата на представителните разходи, или социалните разходи, предоставени в натура и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване.

Данъчно задължени лица за данъка върху разходите в натура са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол или по правоотношения за полагане на личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.

Въвеждането на данъка върху разходите е с цел облекчаване на механизма на облагане на личното ползване, като се предоставя право на избор на работодателите, вместо с данък по реда на ЗДДФЛ, да изберат да облагат с данък върху разходите доходите в натура, представляващи разходи в натура.

Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е сумата на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, за календарната година. При определяне на данъчната основа за разходите в натура, свързани с превозни средства, разходите се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи:
1. по съотношението:
а) между изминатите за лично ползване километри и общите изминати километри от съответното превозно средство, или
б) между часовете на лично ползване на превозното средство и общите часове на използване на превозното средство, или
2. по 50 на сто. При този метод на определяне на данъчната основа не е необходимо дружеството да поддържа подробна документация, относно използването на автомобила за лични нужди. Следва да се има предвид обаче, че за целите на ЗДДС и ползването на данъчен кредит, когато автомобил има смесено използване е необходимо да се поддържа подробна документация относно използването му за независимата икономическа дейност и за лични нужди.
Т.е. ако се ползва данъчен кредит за автомобила със смесено използване, няма как да се приложи съотношението 50 на сто.