Задължения по ЗДДС във връзка с договор за консултантски услуги, предоставяни от чуждестранно лице

На основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът на услуга, по която получател е данъчно задължено по чл. 3 от ЗДДС лице, е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем именно от получателя на услугата. В този смисъл Вашето предприятие, данъчно задължено по чл. 3 от ЗДДС лице, в качеството му на получател на услуга, попадаща в хипотезата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, следва в съответствие с изискванията на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС да издаде протокол, с който да си самоначисли дължимият данък по така получената доставка на услуга. Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Издаденият протокол по чл 117, ал. 1 от ЗДДС с начислен от регистрираното лице ДДС на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС следва да се посочи в дневника за продажбите за съответният данъчен период и съответно да се включи размера на данъка при определяне на резултата за съответният данъчен период в справката-декларация по чл. 125 от ЗДДС. В случай че с получената услуга Вашето предприятие ще извършва облагаеми доставки, то ще може в съответствие с изискванията на чл. 71, т. 2 от ЗДДС да упражните правото си на данъчен кредит, като включите протокола по чл. 117 от ЗДДС в дневника за покупките в съответният отчетен период, или в един от следващите поредни данъчни периоди.
 
По силата на чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Облагането на доходите на чуждестранни физически лица с окончателен данък става по реда на чл. 37 от ЗДДФЛ. По силата на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ, с окончателен данък от 10% се облагат доходите от възнаграждения за технически услуги, когато същите не са реализирани от определена база в страната. Под „технически услуги“ ЗДДФЛ възприема дефиницията на понятието, дадена в § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО. Според материалният данъчен закон, възнагражденията за технически услуги включват всякакви услуги от консултантско естество. Поради тази причина задължение на предприятието е преди да изплати възнаграждението за получената консултантска услуга, да удържи 10% данък при източника върху брутно начислената сума на дължимото възнаграждение. Удържаният данък следва да се декларира с декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и съответно да се внесе в полза на републиканския бюджет в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода. Моля да се има предвид, че водещо е начисляването на дохода, а не неговото фактическо изплащане на неговия получател. В същото време предприятието следва да се съобразява с регламентирания в чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч принцип на начисляването, според който ефектите от сделки и други събития следва да се признават в момента на тяхното възникване и да се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти,
 
Обръщаме внимание, че по силата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Подобни спогодби представляват СИДДО и съответно можете да проверите дали между България и страната, на която съответното чуждестранно физическо лице е местно за данъчни цели, е установен по-благоприятен данъчен режим по отношение на доходите от дивиденти. В случай че в СИДДО се съдържа по-благоприятен данъчен режим, Вие следва да приложите именно него с цел приоритетното прилагане на СИДДО спрямо ЗДДФЛ. Редът за прилагане на разпоредбите на СИДДО е уреден в ДОПК, Глава шестнадесета Особени производства, Раздел III Процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица, чл. 135 – 142. Самата процедура изисква предоставяне на набор от документи и доказателства пред платеца на доходите (когато изплащания доход за година не надвишава 500 000 лева) или пред НАП (когато изплащания доход за година надвишава 500 000 лв.). В конкретното питане не сте посочили на коя държава е местно съответното физическо лице, поради което няма как да ви насочим коя СИДДО следва да приложите.

Когато размерът на начислявания доход е над 500 000 лева годишно получателят на дохода следва да подаде искане по образец за прилагане на СИДДО. Искането за прилагане на СИДДО (образеца на искането може да свалите от следния интернет адрес: nra.bg/wps/portal/nra/documents/hiddenfloder1/862dd8b0-a5d1-405b-bee3-d270424f6fef. Искането се подава в ТД на НАП, където подлежи на регистрация платеца на дохода и към него се прилагат:
- удостоверение, че получателят на дохода е местно лице по смисъла на конкретната СИДДО за годината, през която е реализиран доходът;
- декларация от получателя на дохода, че е действителен притежател на дохода и доходът не е реализиран чрез място на стопанска дейност или определена база в България и доказателства относно представителната власт на лицето, подписало декларацията;
- договор, фактури и други документи, доказващи размера, основанието за реализиране и вида на дохода;

В случай че искането за прилагане на СИДДО се подава от пълномощник, към него се прилага и самото пълномощно, както и доказателства относно представителната власт на лицето, извършили упълномощаването. След като се подаде искането, НАП в 60-дневен срок следва да издаде становище за прилагане на съответната спогодба.
 
Когато размерът на начислявания доход е до 500 000 лева годишно, в ДОПК е предвидена опростена процедура за прилагане на СИДДО. В този случай удостоверяването на основанията за прилагане на СИДДО става пред платеца на дохода. Т.е. получателят на дохода следва да представи пред платеца:
- Удостоверение, че физическото лице е местно лице за данъчни цели на съответната държава за годината, през която е реализиран доходът. Това удостоверение се издава от съответната данъчна администрация, като представянето само на осигурителният номер на лицето не покрива това изискване.
- Декларация, че лицето е действителен притежател на дохода и не притежава място на стопанска дейност или определена база в България. Тази декларация може да бъде в свободен текст или да ползвате бланката на декларация, която е елемент от искането за прилагане на СИДДО.
 
За удържаният 10% окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ предприятието платец следва в срок до 28 февруари на следващата година да подаде справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, в която да посочи размера на начисленото възнаграждение и сумата на удържаният данък. В случай че все пак сте приложили по-благоприятния данъчен режим по СИДДО вместо данъчния режим по ЗДДФЛ, предприятието платец ще има задължението в срок до 31 март на следващата година да подаде декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК, в която да декларира размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения. В този случай на основание чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ Вие нямате задължение да включите лицето, на което сте изплатили/ начислили дохода, в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.
 
След като чуждестранното физическо лице не е установено на територията на страната, то не подлежи на задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, дори и размерът на предоставените услуги от него да надхвърля 50 000 лева за период от 12 последователни месеца. Също така по аргумент на противното на чл. 95, ал. 2 от ЗДДС чуждестранното лице няма да подлежи на регистрация по ЗДДС във връзка с извършване на услуги, понеже дължимият ДДС е изискуем от получателят на тези услуги, за които казахме в началото на нашият коментар. 

 

С уважение:

 

Христо Досев, д.е.с.

 

Още за СИДДО:

Нормативна рамка

ЗДДС

ЗДДФЛ

ДОПК

СИДДО