Задължения по ЗДДС при граждански договор

Съгласно чл. 3 от ЗДДС изпълнителите по граждански договори са данъчнозадължени лица по ЗДДС за тази си дейност и за тях са валидни всички права и задължения, предвидени в закона без значение, че извършват дейността като физически лица.
 

Доставките на услуги се облагат с ДДС според мястото им на изпълнение, което се определя съгласно правилата, предвидени в чл. 21 – 24 от закона, а основен критерий е видът на услугата. Много често мястото на изпълнение на услугата за целите на ЗДДС не съвпада с мястото на фактическото й извършване. Съгласно общото правило в чл. 21 ал. 2 от ЗДДС услугата, предоставена на данъчно задължено лице (каквото в случая се явява чуждестранната компания – възложител), е с място на изпълнение там, където е установен получателят. Специфични правила са предвидени за някои видове услуги – свързаните с недвижими имоти, пътнически транспорт и др. Услугите с място на изпълнение извън България не са облагаеми по българския ЗДДС и не формират облагаем оборот за задължителна регистрация по реда на чл. 96 от закона.
 

Въпреки това, когато възложителят по гражданския договор е данъчно задължено лице, което е установено в държава членка на ЕС и услугата попада в обхвата на чл. 21 ал. 2 от ЗДДС за изпълнителя по гражданския договор (доставчик) възниква задължение за регистрация по чл. 97а ал. 2 от закона в 7-дневен срок преди извършване на услугата или на авансово плащане по нея. Когато възложител по гражданския договор е компания, установена в трета страна изпълнителят няма задължение за регистрация по реда на чл. 97а ал. 2 от ЗДДС.
 

За регистрираните по чл. 97а физически лица са приложими всички разпоредби относно фактурирането. За доставката се издава фактура с реквизитите по чл. 114 от ЗДДС в 5 дневен срок от датата на данъчното събитие или авансовото плащане, като изключенията от това правило са изчерпателно изброени в чл. 113 ал. 3 от ЗДДС. Когато получател на услуга по чл. 21 ал. 2 от закона е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка доставчикът подава и ВИЕС декларация по чл. 125 ал. 2 от ЗДДС. Нерегистрираните по ЗДДС физически лица могат да не издават фактури в случаите, предвидени в чл. 113 ал. 3 т. 7, но по желание на доставчика или на получателя няма пречка фактура да бъде издадена (чл. 113 ал. 6).
 

В някои случаи изпълнителят по граждански договор закупува във връзка с дейността си услуги от компании, установени извън страната. Много често покупката е по електронен път - софтуерни лицензи, хостинг, име на домейн, права върху снимков материал, бази данни и др. В тези случаи за изпълнителя по гражданския договор също възниква задължение за регистрация (ако все още няма такава) на основание чл. 97а ал. 1 от ЗДДС в горепосочения срок. За получената услуга лицето следва да си самоначисли данък на основание чл. 82 ал. 2 т. 3 с протокол по чл. 117 от закона. Когато доставчикът на услугата е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка той не начислява данък като за целта е необходимо получателят на услугата да му предостави номера на своята валидна ДДС-регистрация в България. Ако по някаква причина доставчикът е начислил чужд ДДС за услугата това не отменя задължението на получателя за самоначисляване на български данък, като данъчната основа включва и сумата на чуждия данък.
 

Лицата, регистрирани по чл. 97а от закона, нямат право на данъчен кредит и не начисляват данък за извършваните от тях доставки.