Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Задължения по ЗДДФЛ при придобиване на актив, задължението за който се погасява от едноличния собственик на дружеството

Христо Досев Отговор, предоставен от
Христо Досев
на 26 Февр 2020 favorite
Въпрос:

През 2019 г дружество е придобило актив, който не е платен при покупката. Във връзка с покупката едноличният собственик на дружеството като физическо лице сключва договор за потребителски кредит за финансиране на стоки с банка - търговски партньор на доставчика на актива. Задължението по фактурата се погасява от едноличния собственик на капитала, като дружеството му изплаща месечно съответните дължими суми, като така погасява формираното задължение към него при покупката на актива. Формират ли се някакви задължения от гледна точка на прилагането на ЗДДФЛ, както за дружеството, така и за едноличния собственик?


Отговор:
За да се отговори дали се формират задължения по прилагането на ЗДДФЛ от страна на физическото лице – едноличен собственик на капитала, и юридическото лице – дружеството, следва преди това да се изясни икономическата същност на търговско-правната сделка, посредством която физическото лице финансира отчитащото се предприятие. Не бива да се пропуска момента, че съответната трърговско-правна сделка следва да бъде документално обоснована така, че от нея да става ясно какво е икономическото и съдържание.

Фактът, че физическото лице поема задължения на предприятието, предполага, че то се явява кредитор на търговското дружество. В този смисъл е необходимо между кредитора (физическото лице) и длъжника (предприятието) писмено да се уредят паричните взаимоотношения по отношение на размер на кредитирането, срока на кредитирането, цената на кредитирането (дължимата лихва) и всички други обстоятелства, относими към осъществената стопанска операция. Едва тогава би могло да се изследва изцяло икономическата същност на осъществената между физическото лице и търговското дружество (предприятието) търговско-правна сделка и съответно да се определят задълженията на двете лица по реда на ЗДДФЛ.

Така например, ако в течение на цялата 2019 година физическото лице е кредитирало предприятието със сума надхвърляща 10 000 лева и към 31.12.2019 година е налице остатък от непогасена част от предоставения през годината паричен заем, физическото лице има задължението да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок до 30 април на 2020 година, в която следва да посочи непогасената към 31.12.2019 година част от паричния заем (чл. 50, ал. 1, т. 5, буква „а” от ЗДДФЛ).

Факта, че физическото лице е кредитирало предприятието означава, че за него следва да се търси лихва, която предприятието кредитополучател следва да дължи (плаща) на физическото лице кредитор. Всякакви безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ съгласно чл. 77 от ЗДДФЛ в контекста на прилагането на чл. 16 от ЗКПО би се счело за отклонение от данъчното облагане, поради което дори и да не е получило доход от лихви, физическото лице ще е носител на данъчно задължение за данъци.

Обръщаме внимание на факта, че съгласно чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ, получените от физическото лице лихви, без тези получени по банкови сметки, представляват облагаем доход от други източници, който доход физическото лице следва да декларира в своята годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и съответно да обложи техния брутен размер с 10% данъчна ставка.

За предприятията платци на доходи от лихви, съществуват следните две задължения:
- Да обложат с авансов данък по реда на чл. 44а от ЗДДФЛ брутната сума на изплатените лихви с данъчна ставка в размер от 10%, като удържаният от предприятието данък следва да се внесе в компетентната ТД на НАП в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. За изплатени доходи от лихви през четвъртото тримесечие, авансов данък по реда на чл. 44а от ЗДДФЛ не се удържа, освен ако лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието платец на дохода, че желае удържане на данък. В срока на внасяне на авансовия данък, предприятието следва да подаде декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ за размера на удържания данък;
- Да включи размера на изплатения през 2019 година доход от лихви и удържаният авансов данък по чл. 44а в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, която се подава по електронен път към НАП в срок до 28 февруари 2020 година.

С уважение:
 
Христо Досев, д.е.с.
 

 

Нормативна рамка


ЗДДФЛ
 
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x