За някои права и задължения съгласно Наредба Н-18 на лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин

Още по темата:

През последното десетилетие електронната търговия претърпя съществено развитие. Появиха се много и най-разнообразни форми за Интернет продажби на стоки и услуги, значително се увеличи мащабът на този вид търговия, като наред с това се развиха и нови форми за неприсъствено плащане. Данъчното ни законодателство изостана значително от това развитие и за да се предотврати укриването на обороти и неплащането на данъци, от началото на 2019 г. бяха предприети първите промени, целящи регулиране на сферата на електронната търговия. Промените срещнаха сериозен отпор от бизнеса, тъй като някои от мерките изискваха сериозни инвестиции, а други са практически трудно изпълними. От този момент и до сега Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти е вероятно най-често променяният нормативен акт в българското законодателство, като последните изменения настъпиха с две решения на Върховния административен съд, които отмениха някои отделни разпоредби на наредбата. В настоящото изложение ще се опитаме да представим актуалната към 30.06.2021 г. нормативна уредба относно най-съществените права и задължения по Наредба Н-18 на лицата, извършващи дейност като електронен магазин.
 
На първо място ще разгледаме нормативното определение за електронен магазин. Съгласно §1, т. 87 от ДР на ЗДДС „електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през Интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение и чрез който се извършва продажба на стоки/ услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/ услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане. Определението беше въведено от 01.01.2019 г. и променено през декември същата година, като промяната цели да обхване както стандартната Интернет-търговия през собствен сайт, в който потребителят избира стоки и услуги посредством потребителска кошница, така и продажбите през различните видове платформи, в които се публикуват обяви за продажби включително и от физически лица. Предвид факта, че след последната промяна определението стана доста обтекаемо, ще се опитаме да изведем някои критерии, които категорично определят дадена дейност като „електронен магазин“.
 
Както вече уточнихме, използването на чужда електронна платформа, предоставяща възможност за публикуване на обяви, не изключва автоматично наличието на електронен магазин, още повече че промените в определението по т. 87 от ДР на ЗДДС бяха предприети отчасти и за да неутрализират практиката на подобни платформи да премахват потребителската кошница от функционалността на сайтовете, с цел да избегнат новите регулации.
 
 
Например, ако предприятие, чиято дейност е извън електронната търговия, извърши продажба на употребявано оборудване към физическо лице – гуми на служебен автомобил или служебен мобилен телефон, чрез платформа като bazar.bg, дори и платформата да изпълнява останалите условия за наличие на електронен магазин, които ще разгледаме след малко, продажбата не следва да се определя като извършена чрез електронен магазин, тъй като не е част от организирана система за продажби от разстояние и съответно не представлява договор от разстояние по чл. 45 от ЗЗП.
 
 
Очевидно е, че всички сайтове за продажби през Интернет предоставят по един или друг начин възможност за избор от клиента на стоки и/или услуги, но като електронен магазин могат да се определят само тези от тях, които наред с избора предоставят и информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане. Следователно, ако дадена платформа за публикуване на обяви предоставя възможност единствено за избор на стоки и/или услуги и информация за връзка с продавача, тя не би следвало да се счита за електронен магазин и дори и продажбите през нея да представляват договор от разстояние по смисъла на чл. 45 от ЗЗП, те не пораждат специфичните права и задължения, предвидени за електронните магазини в Наредба Н-18. И обратно, ако платформата притежава такава функционалност, чрез която да е възможно купувачът да предостави информация за контакт с него, за желания адрес на доставка и начин на плащане, то тази платформа би представлявала електронен магазин, когато чрез нея се сключват договори от разстояние по чл. 45 от ЗЗП, както бяха разгледани по-горе.
 
След като изяснихме обхвата на понятието „електронен магазин“ за целите на ЗДДС и Наредба Н-18, ще се спрем на някои специфични права и задължения на лицата, извършващи продажби по този начин, и първото от тях е задължението за регистрация преди започване на дейността. Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба Н-18 лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в Интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/ услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33. На първо място следва дебело да подчертаем, че задължението за регистрация на цитираното основание не възниква за всички лица, които извършват продажби чрез електронен магазин, а само за тези от тях, които са едновременно и лица по чл. 3 от наредбата, т.е. тези, които приемат такива форми на плащане за извършваните от тях доставки, за които възниква задължение за издаване на касов бон. Ако операторът на електронния магазин приема само плащания, за които не възниква задължение за издаване на касов бон, той не се явява лице по чл. 3 от Наредба Н-18 и за него не възниква задължение за регистрация на електронния магазин по реда на чл. 52м, ал. 1 от наредбата. Такава регистрация може да бъде направена доброволно, по желание на лицето чрез подаване на Приложение № 33.
 
Начините на плащане, които не формират задължение за издаване на фискален бон, са известни, но въпреки това ще ги споменем, придружени с кратък коментар. Когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, няма задължение за регистриране на доставката с фискално устройство. В контекста на Интернет-търговията и особено във връзка с разпространената вече и в България практика, да се използват услугите на чуждестранни платформи за онлайн разплащания като PayPal, 2CheckOut, stripe и други, някои от които притежават регистрация като доставчик на платежна услуга съгласно българското или европейското законодателство, ще обърнем внимание, че за да не възниква задължение за издаване на касов бон, не е достатъчно платежният оператор да е регистриран като доставчик на платежна услуга. Необходимо е същевременно и начинът на плащане да е един от изброените в наредбата, като неприсъственото плащане с дебитна или кредитна карта не се вмества в определението на нито един от тях.
 
За доставка, заплатена чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги също не възниква задължение за издаване на касов бон. Съгласно чл. 3, ал. 1, изр. последно от Наредба Н-18, когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8. Вероятно тук е мястото да споменем, че доставката с наложен платеж не поражда непременно задължение за издаване на касов бон. Наложеният платеж е начин на доставка, при който изпращачът задължава приносителя на пратката да я предаде на получателя само след извършване на плащане, като начинът на плащане не е определен. За целите на Наредба Н-18 от значение е начинът по който получателят извършва плащане към приносителя и ако това плащане се извършва с пощенски паричен превод, за доставката с наложен платеж не възниква задължение за издаване на касов бон. Този подход е възприет от десетилетия в Български пощи, при които изпращането на пратка с наложен платеж задължително е обвързано с плащане чрез пощенски паричен превод. Големите куриерски компании като Спиди, Еконт и други, също са лицензирани пощенски оператори и предлагат услугата „пощенски паричен превод“ при доставка с наложен платеж, но докато при Български пощи това е единственият начин на работа, то при куриерските фирми е възможен и вариантът за плащане на доставката с наложен платеж в брой или с дебитна/ кредитна карта на ПОС терминал. В тези случаи е препоръчително да се следи по какъв начин е извършено плащането за всяка доставка от крайния получател към куриерската фирма и ако то не е чрез пощенски паричен превод, да се издаде фискален бон или заместващ документ, независимо че сумата е преведена по банков път от куриера към електронния магазин.
 
 
Накрая ще се спрем накратко и на някои специфики при документирането на продажбите чрез електронен магазин съгласно разпоредбите на Наредба Н-18. Както вече многократно споменахме, за една значителна част от този тип продажби възниква задължение за издаване на касов бон. Доскоро разпоредбата на чл. 3, ал. 16 от наредбата даваше възможност фискалният бон за продажбите чрез електронен магазин да се генерира в електронен вид, без да се отпечатва на хартиен носител и да се предоставя на електронен адрес на клиента. Разпоредбата беше отменена с решение № 14406/20.11.2020 г. на тричленен състав на ВАС, тъй като нормата е приета при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Решение 4931 от 19.04.2021 г. на петчленен състав на ВАС обезсили частично решението на тричленния състав, но не и в частта, касаеща нормата на чл. 3, ал. 16. Към момента разпоредбата е отменена, в сила от 27.04.2021 г. и засега не съществува нормативна възможност касовият бон при продажби чрез електронен магазин да се издава само в електронен вид и задължително следва да се отпечатва и на хартия.
 
Във връзка с промените в режима за дистанционни продажби, в сила от 01.07.2021 г. и с намаляването на прага, над който ДДС за вътреобщностните дистанционни продажби ще се дължи в държавата членка, в която е установен получателят и по нейната данъчна ставка, все по-често възниква въпросът как ще се отчитат тези продажби по реда на Наредба Н-18. Като начало бихме искали да уточним, че мястото на изпълнение на дадена доставка по смисъла на ЗДДС не е от значение за целите на териториалния обхват на Наредба Н-18. Правилата за определяне мястото на изпълнение на доставките в ЗДДС имат за цел да осигурят по-справедливо данъчно облагане в изпълнение на принципа ДДС да се плаща там, където е фактическото потребление на доставката, без значение къде е извършено плащането. От друга страна правата и задълженията, които регламентира Наредба Н-18, са свързани с начините на плащане и за целите на териториалния обхват на наредбата е от значение къде фактически е извършено плащането, без значение къде се е състояла доставката по смисъла на ЗДДС. В административната практика на НАП към момента се приема, че при доставките чрез електронен магазин за място на плащане следва да се счита физическото място, от което доставчикът упражнява дейността си и което е оповестено на получателите и на компетентните органи по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 или т. 3 от Закона за електронната търговия. Ако това място се намира на територията на България, продажбите чрез електронен магазин попадат в териториалния обхват на Наредба Н-18 и за тях се издава касов бон по общия ред на наредбата. Това обаче не означава, че в касовия апарат следва да се дефинират данъчните ставки на всички държави членки, в които е мястото на изпълнение на извършените вътреобщностни дистанционни продажби. Наредба Н-18 е подзаконов нормативен акт на ЗДДС и отчита като данък единствено българския ДДС. В този смисъл всички доставки с място на изпълнение извън територията на страната по смисъла на ЗДДС за целите на Наредба Н-18 представляват доставки, за които не се дължи (български) данък съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС и те попадат в данъчна група „А“, както е дефинирана в чл. 27, ал. 1, т. 1 от наредбата. За съжаление настоящият текст на разпоредбата е недомислен особено във връзка с последните промени в режима на дистанционните продажби. Съгласно ал. 3 от същата норма стоките и услугите, отнасящи се към група „А“, задължително се програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули, което е практически неизпълнимо при електронната търговия. Разпоредбата не е променяна от самото ѝ създаване през 2007 г. и очевидно търпи промяна възможно най-скоро, тъй като задълженията, които въвежда са явно непропорционални на ползите за фиска, които цели, особено след влизане в сила на промените от 01.07.2021 г.
 
С разпоредбата на чл. 118, ал. 3а от ЗДДС, в сила от 10.12.2019 г., беше предоставена възможност при неприсъствено плащане с дебитна или кредитна карта вместо фискален бон да се издава и предоставя на получателя заместващ документ. Съгласно чл. 3, ал. 17 от Наредба Н-18 при продажба на стоки и услуги чрез електронен магазин може да се издава заместващ документ, който не е издаден от фискално устройство или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, при условие че софтуерът/ софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с и за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта. Задължителните реквизити на заместващия документ са посочени в чл. 52о от наредбата. Съгласно чл. 52т от Наредба Н-18 лицата, избрали да издават заместващ документ, вместо фискален бон, задължително регистрират електронния магазин по реда на чл. 52м, разгледан по-горе и подават към НАП за всеки календарен месец стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/ услуги през месеца. Обръщаме внимание, че стандартизиран одиторски файл се подава само от електронните магазини, които са избрали да издават заместващ документ по чл. 3, ал. 17 от наредбата, вместо фискален бон, а не от всички лица, регистрирани като електронен магазин по чл. 52м. Допълнителни задължения към лицата, избрали да издават заместващ документ вместо касов бон, се съдържат и в членове 52п и 52р от наредбата.
 
Очевидно приложението на разпоредбата на чл. 118, ал. 3а от ЗДДС и чл. 3, ал. 17 от Наредба Н-18, която освобождава от задължението за издаване на касов бон при неприсъствено плащане с дебитна или кредитна карта, е обвързана с доста условия и не представлява чак такова облекчение за търговците, каквото се очакваше. В края на миналата и началото на тази година НАП широко прокламираше намерението заедно с бизнеса да се създаде съвсем нов модел за софтуерна фискализация на електронните продажби, която да облекчи търговците. Дори бяха направени няколко кръгли маси с представители на заинтересованите страни и за резултатите беше представен и публикуван доклад до Изпълнителния директор на НАП. За съжаление за тази идея се замълча и развитието ѝ към момента остава е неясно.