Условия и ред за издаване на касова бележка съгласно ЗДДС и Наредба Н-18. Последици по ЗКПО от нейната липса.

Още за Наредба Н-18:

Условията и редът  за издаване на фискална касова бележка (фискален бон) или на касова бележка са уредени, на първо място, в нормата на чл. 118 от ЗДДС. Така съгласно ал. 3 от въпроснта разпоредба  фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/ доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
 
 
Въпросната разпоредба обаче, повдига и множество въпроси в практиката, тъй като развитието на Интернет и информационните технологии позволяват разнообразни  начини на плащане на закупената стока или услуга по Интернет. Така например, много често стоката се заплаща чрез системи предоставяни от „Изипей” АД, Epay.bg, Paypal, Ebg.bg, и др. или се заплаща чрез наложен платеж.
 
По-тези въпроси НАП е била вече сезирана и е имала възможност да изрази официални становища, в някои случаи обаче противоречиви.
 
 
Важно е да се уточни и какво може да се приеме за търговски обект, защото както видяхме именно търговските обекти са задължени да издават фискален или системен бон. На този въпрос ни отговаря §1, т. 41 от ДР на ЗДДС, съгласно който „търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
 
Съгласно това определение електронният магазин например също се явява търговски обект.  
 
Освен в кои случаи се издава касова бележка, в практиката често възниква и въпрос какви последствия влече след себе си неиздаването на такава бележка, освен за лицето което е получило плащане в брой например и е било длъжно да издаде такава бележка, така и за лицето извършило разхода, който съответно трябва да бъде отчетен в неговото счетоводство и съответно третиран за данъчни цели.  
 
 
Въпросът, който се поставя най-често в такива случаи, е може ли липсата на касова бележка да се компенсира с наличието на други доказателства за реалност на извършената доставка, като например правилното и отчитане съгласно ЗСч, наличието на писмен договор, превозни документи и др.
 
Подобен казус е разгледан например в Решение № 15067 от 07.12.2017 г. на ВАС. Становището на върховните съдии по така поставеният въпрос е, че съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
 
Законът изисква и наличие на фискална касова бележка от фискално устройство, издадена по ред, определен с наредба на министъра на финансите (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., обн., ДВ, бр. 106/2006 г.), освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на касова бележка, когато издаването ѝ е задължително, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели. Съобразно нормата на чл. 10, ал. 4 ЗКПО необходимо условие за признаване на счетоводния разход за данъчни цели е притежаването на фискална касова бележка от фискално устройство. Нормата на чл. 10, ал. 4 ЗКПО има императивно съдържание и е насочена към дисциплиниране на стопанските субекти при отчитане на разходите за данъчни цели, респективно за предотвратяване на случаите на укриване на продажби и доходи от тях. Неспазването на изискването на посочената разпоредба е основание за приложението на чл. 26, т. 2 ЗКПО.
 
Следователно, ако в хода на данъчно производство се установи нарушение на горецитираните изисквания, то с отчетените разходи ще се увеличи финансовият резултат при данъчното му преобразуване на основание чл. 26, т. 1 или т. 2 от ЗКПО.