Сделки за предоставяне на услуги и авторски права от ФЛ
Христо Досев
Въпрос:
Физическо лице с регистрация по чл. 97 А от ЗДДС ще осъществява сделки за предоставяне на услуги и авторски права към клиенти, с валиден ДДС номер, в различни държави от общността. Лицето има агент, с валиден ДДС номер в Германия, с който има подписан агентски договор, като агентът вече е издал фактура за услуга към клиент на физическото лице. Във фактурите на агента стои като получател трета страна - клиент, номерацията на фактурата е на агента, пише, че фактурата се издава от името на физическото лице, посочена е банковата сметка на агента, като основание за плащане стои ДДС номера на физическото лице. Сумите по сделките ще постъпват в сметката на агента, като той, след приспадане на комисионната по договора, ще превежда остатъка от сумата по сметка на физическото лице. Според агента, не следва да се издават фактури от физическото лице към него, както и фактури от агента към физическото лице за стойността на комисионната. Обясняват, че веднага след като парите бъдат кредитирани по сметката, агентът ще създаде 1. извлечение за сметка и 2. извлечение за комисионна, които ще изпращат на физическото лице по пощата. Възможна ли е такава схема на работа съгласно българското законодателството?
Физическо лице с регистрация по чл. 97 А от ЗДДС ще осъществява сделки за предоставяне на услуги и авторски права към клиенти, с валиден ДДС номер, в различни държави от общността. Лицето има агент, с валиден ДДС номер в Германия, с който има подписан агентски договор, като агентът вече е издал фактура за услуга към клиент на физическото лице. Във фактурите на агента стои като получател трета страна - клиент, номерацията на фактурата е на агента, пише, че фактурата се издава от името на физическото лице, посочена е банковата сметка на агента, като основание за плащане стои ДДС номера на физическото лице. Сумите по сделките ще постъпват в сметката на агента, като той, след приспадане на комисионната по договора, ще превежда остатъка от сумата по сметка на физическото лице. Според агента, не следва да се издават фактури от физическото лице към него, както и фактури от агента към физическото лице за стойността на комисионната. Обясняват, че веднага след като парите бъдат кредитирани по сметката, агентът ще създаде 1. извлечение за сметка и 2. извлечение за комисионна, които ще изпращат на физическото лице по пощата. Възможна ли е такава схема на работа съгласно българското законодателството?
Отговор:
|
При предоставянето на услуги от страна на българско данъчно задължено лице в полза на данъчно задължени лица, регистрирани по ДДС в друга държава членка, мястото на изпълнение на услугата се определя по правилата на чл 21 ал 2 от ЗДДС, а именно на територията на територията на другата държава членка, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. По аналогия с нашият чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, при доставки на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, когато доставчика не е установен в тази съща държава членка, данъкът се дължи именно от получателя на услугата – данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС в съответната чужда държава членка. В този смисъл документирането на такива доставки на услуги, при които мястото на изпълнение е на територията на друга държава членка и съответно данъкът за доставката е изискуем от получателя, съгласно изискванията на чл. 111а, ал. 2 от ЗДДС, следва да бъде реализирана по реда на Глава единадесета от ЗДДС, при условие че за изпълнени следните две изисквания:
- Доставчикът е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната (или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката) и - Доставчикът не е установен в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката (или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката). Във вашата конкретна фактическа обстановка, осъществената доставка на услуги, с място на изпълнение на територията на друга държава членка, при която данъкът е изискуем от получателя на услугата, попада в хипотезата на чл. 111а, ал. 2 от ЗДДС, поради което извършените от Вас облагаеми доставки, следва да бъдат документирани по реда на българския ЗДДС. Обръщаме внимание на факта, че за да се признае даден разход за данъчни цели, същия следва да бъде документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая за комисионните разходи, които плащате на вашия агент от Германия липсва счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, а единствено е налице доказателство за плащане на комисионното възнаграждение. Ето защо след като получената от вашето предприятие комисионна услуга не е документално обоснована, разхода няма да бъде признат по реда на приложимото българско данъчно законодателство.
С уважение:
Христо Досев, д.е.с.
 |
Още за чл 21 ал 2 от ЗДДС:
|
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
17Март2023
Документиране на услуга у нас за немска фирма
от проф. д-р Любка Ценова
на 17 Март 2023
17Февр2023
Признаване на осчетоводени фактури през 2023 година като разход за 2022 година
от Трендафил Василев
на 17 Февр 2023
03Ян2023
Фактури за възстановяване на разходи, направени във връзка с договор с щатска фирма
от Ели Марова
на 03 Ян 2023
21Дек2022
Издаване на фактура по граждански договор от лице на свободна професия
от Ели Марова
на 21 Дек 2022
15Ноем2022
Фактуриране от подизпълнител към възложител във връзка с услуги в Австрия
от Ели Марова
на 15 Ноем 2022