Сделки между българска и испанска фирма - деклариране и начисляване на ДДС

Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. Това е първата хипотеза – испанската фирма прехвърля собствеността на стоката в Испания без да я изпраща извън страната и мястото на доставка ще е в Испания. В този случай би трябвало на испанската фактура да има начислен испански данък.  

Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя. Съществува вариант испанската фирма да прехвърля собствеността върху стоката на българската фирма, чак когато стоката се получи от крайния клиент /физическо лице от ЕС/. В този случай испанската фирма ще направи ВОД към българската фирма и това ще е видно от фактурите им. За българската фирма в този случай ще има ВОП и съгласно чл. 62, ал. 2 от закона мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Освен, че българската фирма трябва да отчете ВОП, съгласно дело C-536/08  на Съда на ЕО, българската фирма няма да има право да приспадне незабавно начисления по получено вътреобщностно придобиване ДДС.


Нужно е да се уточнят условията на доставка между испанската и българската фирма. От това ще зависи кога се прехвърля собствеността и съответно дали има ВОД за испанската фирма или не.  От тези условия ще се определи и кое ще е мястото на доставка на всяка последваща продажба на стоката от името на българската фирма.

Според българското законодателство доставките с място на изпълнение извън страната не се облагат /чл. 86, ал. 3 от ЗДДС/. Във фактурите, ако се издават такива на физ. лица от ЕС, не се начислява ДДС, а в дневника за продажби се отразяват в колона 23. Ако не се издават фактури на физическите лица, съгласно чл. 119 от ЗДДС се съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, а отразяването му в дневника за продажби отново е в колона 23 при доставки с място на изпълнение извън страната.
 
Както споменах по-горе, мястото на доставка при продажбите от българската фирма ще зависи от мястото, където българската фирма става собственик на стоката. Отново съгласно чл. 17, ал. 1 и ал. 2, мястото на последващите продажби ще е там, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2, или от местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя, когато се превозва.

При всички случаи, когато българската фирма осъществява доставка с място на изпълнение друга държава членка и когато за доставката няма обратно начисляване на данъка при получателя, българската фирма следва да спазва законодателството на държавата членка с място на изпълнение на доставката. Имайте предвид, че някои държави членки имат нулев праг за регистрация по ДДС и, още преди да направи доставка, българската фирма следва да се регистрира в тази държава за целите на ДДС.
 

С уважение:

Нормативна рамка:

Документи:

- Oтчет за извършените продажби