Издаване на протокол за начисляване на ДДС за транспорт на стоки при ВОП

Разпоредбата на чл. 64 от ЗДДС препраща директно към чл. 26 от закона относно начина за определяне на данъчната основа при вътреобщностно придобиване. Съгласно разпоредбата на чл. 26 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Данъчната основа се увеличава със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка. Предвид това, във връзка с прилагането на чл. 128 от ЗДДС е необходимо да се установи на първо място дали отделните доставки се извършват общо при условията на съпътстваща доставка или са налице отделни доставки със самостоятелно значение. Второ условие за прилагането на чл. 128 от данъчния закон е определянето на общо плащане за доставките. В съответствие с практиката на Съда на ЕС операция, която от икономическа гледна точка се състои от една-единствена доставка, не трябва да бъде изкуствено разделяна на части, за да не се наруши функционалността на системата на ДДС. При определени обстоятелства няколко формално самостоятелни доставки, които могат да бъдат извършени поотделно и по този начин могат да бъдат обложени или освободени поотделно, трябва да се считат за една-единствена сделка, когато не са независими. По-конкретно, една доставка трябва да се разглежда като съпътстваща основната доставка, когато за клиентите не представлява цел сама по себе си, а начин да се възползват при най-добри условия от основната услуга на доставчика. За да се определи дали данъчнозадълженото лице извършва за потребителя, разглеждан като среден потребител, няколко самостоятелни основни доставки или една-единствена доставка, е необходимо да се търсят характерните елементи на въпросната операция и да се вземат предвид всички обстоятелства, при които тя се извършва.

В случая явно е налице съпътстваща доставка на транспортна услуга към основната доставка на стока, което е обичайна практика в търговския оборот. Объркването идва от факта, че стойността й е посочена на отделен ред във фактурата и това вероятно поражда съмнението, че тя може да се третира като отделна доставка на услуга, тъй като плащането не е определено общо. В търговската практика съществуват два основни начина за калкулиране продажната цена на стоки в случаите, когато се договарят условия на доставка от типа „закарано до...”. В първия случай към цената на единица продукт се калкулира твърда надбавка, която продавачът очаква да покрие разходите му за осигуряване на транспорта и се оферира крайна цена, валидна за всички доставки за дадената дестинация за определен период от време. Този подход е приложим, когато транспортните разходи варират в малки граници и са относително предвидими за определен период от време. В някои случаи обаче, поради вида на товара, конкретната дестинация или по други причини, не е възможно размерът на транспортните разходи да се предвиди с приемлива точност, което не е пречка те да бъдат поети от доставчика. В тези случаи е обичайно страните да се договорят за всяка отделна доставка към общата цена да се добави конкретната сума на транспортните разходи, направени от доставчика за въпросната доставка и размерът им да се посочи на отделен ред във фактурата. Този запис не следва да се възприема като отделно плащане за предоставена транспортна услуга, а като друг начин за калкулиране на разходите, на база на които се определя продажната цена.

Разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която от данъчната основа на вътреобщностното придобиване се изключват услугите по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на страната и за които регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да начисли данъка като лице по чл. 82, ал. 2, касае само тези доставки на услуги, включително и транспортни, които представляват отделна доставка, но не и съпътстващите доставки на услуги съгласно разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС. Цитираната разпоредба би била приложима спрямо транспортна услуга, свързана с въпросното вътреобщностно придобиване, която придобиващият е получил от трето лице – превозвач или спедитор, който не е установен на територията на страната.

В резюме можем да отбележим, че в случаите, в които във фактура за вътреобщностно придобиване на стоки транспортът е посочен на отделен ред се приема, че е налице една-единствена доставка на стока и съответно следва да се издаде един протокол по чл. 117 от ЗДДС за пълната стойност на фактурата, включително транспортните разходи. Данъкът се начислява на основание чл. 84 от ЗДДС и протоколът се посочва в колони 9, 10, 13 и 15 на дневника за продажбите.

С уважение:

Нормативна рамка:

Вижте ЗДДС тук >>>

Документи:

- Протокол по чл. 117 от ЗДДС

Изгеглете протокола тук >>>