Счетоводно отчитане на държавната компенсация за запазване на работни места по време на извънредното положение (мярка 60/40)

Още за СС 20:

Във връзка с обявеното на 13.03.2020 г. в страната извънредно положение поради пандемията COVID-19 беше приет Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, с който бяха въведени значителни ограничения в икономическия и социалния живот, в резултат от които значително намаля обемът на продажбите на голяма част от предприятията, а доста от тях дори временно преустановиха дейността. За преодоляване на икономическите последици от този законодателен акт в § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на закона беше предвидена компенсация от страна на държавата за работодатели, засегнати от кризата COVID-19, с цел запазване на работни места по време на извънредното положение. Мярката беше продължена и след отмяната на извънредното положение и въвеждането на извънредна епидемична обстановка, обявена с решение №325/ 14.05.2020 г. на Министерския съвет. Условията и редът за изплащане на компенсациите са разписани в ПМС 55 от 30.03.2020 г. на Министерския съвет.
 
Право на държавна компенсация за запазване на работни места по време на извънредното положение имат работодатели, които са пряко засегнати от последиците от предприетите мерки по време на извънредното положение или на извънредната епидемична обстановка и които поради тези причини са преустановили работата на предприятието или на част от предприятието и/или са установили непълно работно време в предприятието или в негово звено. Държавната помощ има за цел да подкрепи работодателите, които поради намаления обем на дейността си са принудени да пристъпят към съкращаване на работни места.
 
Държавните компенсации за запазване на работни места по време на кризата COVID-19 се изплащат от Националния осигурителен институт за сметка на фонд "Безработица" на държавното обществено осигуряване и са в размер 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. и от дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя на засегнатите работници или служители, на които ще бъде запазена заетостта за определен период от време, въпреки липсата на дейност на работодателя или значителното намаление на нейния обем. В случаите на установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.
 
Получаването на компенсациите е обвързано и с допълнителни условия за работодателите:
- да изплащат на лицата, за които получават държавна компенсация, трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. и да внасят дължимите осигурителни вноски за съответния месец – при преустановена работа на предприятието;
- да изплащат на лицата, за които получават държавна компенсация, трудово възнаграждение в размер, определен като за работа при пълно работно време и не по-малък от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. и да внасят дължимите осигурителни вноски за съответния месец – при установено непълно работно време в предприятието;
- да запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за допълнителен период, не по-кратък от периода, за който са изплатени компенсациите;
- да не прекратяват трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации.
 
При неизпълнение на тези условия, както и при деклариране на неверни данни относно намаляването на обема на продажбите работателят е длъжен да възстанови получените компенсации (чл. 9, ал. 1 от ПМС 55/30.03.2020 г.).
 
Нормативната рамка за отпускане на държавната компенсация за запазване на работни места по време на кризата COVID-19, която описахме накратко по-горе, предопределя и счетоводното отчитане на получените от бюджета суми. В тези случаи са приложими разпоредбите на СС 20 „Отчитане на правителствени дарения и оповеставяне на правитлествена помощ” и МСС 20 „Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата, и оповестяване на държавна помощ”. Тъй като по-голямата част от предприятията прилагат като счетоводна база Националните счетоводни стандарти, настоящото изложение ще се опира основно на тези разпоредби. Там, където Международните счетоводни стандарти предвиждат различно счетоводно третиране, то ще бъде споменато накратко.
 
Съгласно определенията в СС 20:
„Правителство” е всеки държавен орган, институция, служба или други подобни органи на местно, национално или международно равнище.
„Правителствено дарение” е предоставянето на средства от правителството на дадено предприятие като компенсация за спазване от негова страна в миналото или в бъдеще на определени условия, отнасящи се до текущата дейност на предприятието.
Не се третират като правителствени дарения такива форми на правителствена помощ, които не могат да бъдат оценени (остойностени), както и сделки на предприятията с правителството, които не се различават от обикновените стопански сделки с други контрагенти.
 
Видно от цитираната по-горе нормативна уредба държавната компенсация по ПМС 55/30.03.2020 г. безспорно представлява „правителствено дарение” по смисъла на СС20, тъй като:
- органът, който отпуска компенсацията, отговаря на определението за „правителство”, дефинирано в стандарта;
- представлява предоставяне на финансови средства на предприятията (за разлика от правителствената помощ, която се изразява в предприемане на действия от страна на правителството);
- предоставя се като компенсация за спазване от предприятието в миналото и в бъдеще на определени условия: намаляване на обема на продажбите; преустановяване на дейността или установяване на намалено работно време; задължение за запазване на заетостта за определен бъдещ период; изплащане на пълните трудови възнаграждения на работниците и служителите.
 
Правителствените дарения, получени от предприятията като компенсация за минали разходи или загуби, се признават за приход през периода на получаването им (СС 20, т. 3.4). В тази категория правителствени дарения ще попаднат сумите на държавната компенсация за запазване на работни места при по-голямата част от предприятията. С други думи, съгласно изискването на стандарта, сумите на трудовите възнаграждения на персонала и осигурителните вноски за сметка на работодателя се отчитат като текущ разход в пълен размер за месеца, в който е положен трудът. При получаване на компенсоционните суми те се отчитат като „Други приходи” в месеца на тяхното получаване.
 
 
НСС 20 предвижда само и единствено този вариант за отчитане на правителствени дарения, обвързани с приходи, който е известен още като „брутен подход”. МСС 20 обаче допуска два алтернативни варианта – брутният подход, възприет в Националните счетоводни стандарти, който описахме по-горе, и така наречения „нетен подход”. Нетният подход, като допустим алтернативен вариант за счетоводно отчитане на правителстваните дарения съгласно МСС, се изразява в нетиране на приходи и разходи и признаване като текущ счетоводен разход само на разликата между общата сума на разхода и размера на държавната компенсация за него. Счетоводното отчитане в този случай се извършва през разчетни сметки.
 
Друга особеност на Международните счетоводни стандарти е, че безвъзмездните средства, предоставени от държавата, които подлежат на получаване като компенсация за разходи или загуби, които вече са понесени, се признават в печалбата или загубата за периода, в който те станат вземане. Както посочихме по-горе, съгласно СС 20 правителствените дарения се признават при тяхното получаване. Иначе казано, при получаване от предприятието на одобрение за отпускане на държавната компенсация, съгласно МСС следва да се признае вземане и приход, независимо че сумите още не са изплатени и не са постъпили в предприятието. Докато съгласно СС 20 приход се признава едва при получаването на средствата.
 
 
Тези правителствени дарения се отчитат при тяхното получаване като финансиране, което се признава като текущ приход пропорционално на начислените за съответния период амортизации на активите, придобити в резултат на дарението, когато се придобива амортизируем актив. При придобиване на неамортизируем актив текущ приход от финансиране се признава през периодите, през които са отразени разходите за изпълнение на условията по даренията (СС 20, т. 3.2).
 
 
Ако правителствено дарение стане възстановимо поради неспазване на условията по него, подлежащите на връщане суми се отчитат като задължения, а непризнатата като приход част от финансирането се отписва. Ако задължението е по-голямо от непризнатата като текущ приход част от финансирането, разликата се отчита като друг разход (СС 20, т. 3.7). Същият подход е предвиден и в § 32 от МСС 20.
 
 
Ако възнагражденията, за които се получава държавна компенсация, са капитализирани в стойността на актив, който е данъчен амортизируем актив, са приложими разпоредбите на чл. 53, ал. 1 и чл. 68 от ЗКПО, т.е. при определяне на данъчната стойност на актива историческата му цена се намалява със стойността на дарението, като в последствие текущите приходи от финансиране, отчетени пропорционално на счетоводната амортизация, са данъчно непризнати.