Счетоводни записвания при продажба на ДМА, който ще бъде демонтиран от купувача

Съгласно изискванията на точка 11.1 от СС 16 – Дълготрайни материални активи, когато от съответният ДМА не се очакват никакви икономически изгоди от него, същият следва да бъде отписан. Това означава, че набраната до момента амортизация се отписва за сметка на отчетната стойност на актива, а балансовата стойност се признава за текущ разход. Съставя се следното счетоводно записване:
Дебит сметка Амортизация на ДМА
Дебит сметка Други разходи
   Кредит сметка ДМА

В случай че при бракуването на актива се получат полезни отпадъци, които предприятието реализира, продажбата следва да се отчете като текущ счетоводен приход, посредством следното счетоводно записване:
Дебит сметка Клиенти (Парични средства)
   Кредит сметка Приходи от други продажби.

Всяка една стопанска операция следва да бъде документално обоснована. В този смисъл, когато същата засяга единствено дейността на предприятието, следва да бъде създаден документ, отговарящ на изискванията на чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството. Според приложимото счетоводно законодателство, първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование на предприятието;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и подпис на съставителя.

В практиката е прието първичния счетоводен документ, засягащ само дейността на предприятието и който се съставя при бракуване на ДМА, да се нарича Акт за брак. В действителност ръководството на всяко едно предприятие определя вида и съдържанието на документа, който да използва при документиране на стопанската операция. Нашият съвет е освен задължителните по реда на чл. 6, ал. 3 от ЗСч реквизити, в документа за бракуване на ДМА да се посочат – наименованието и инвентарният номер на ДМА, причините за бракуване на актива, балансовата стойност и набраната до момента амортизация, за чия сметка ще се отчете брака на актива – за сметка на предприятието или за сметка на виновно МОЛ, как ще се разруши актива и по какъв начин ще се освободи предприятието от отпадъците.

От гледна точка на ЗДДС, прехвърляне правото на собственост върху полезния отпадък – метални конструкции и ламарина представлява доставка за целите на ЗДДС. За да бъде освободена от облагане с ДДС, доставката следва да бъде определена като освободена по смисъла на Глава четвърта от Част първа от ЗДДС. В този смисъл чл. 38 – чл. 50 от ЗДДС определят, че освободени доставки са:
- Доставки, свързани със здравеопазване;
- Доставки, свързани със социални грижи и осигуряване;
- Доставки, свързани с образование, спорт или физическо възпитание;
- Доставки, свързани с култура;
- Доставки, свързани с вероизповедания;
- Доставки с нестопански характер;
- Доставки, свързани със земя и сгради;
- Доставки на финансови услуги;
- Доставки на застрахователни услуги;
- Хазарт;
- Доставка на пощенски марки и пощенски услуги; както и
- Доставка на стоки или услуги, за която не е ползван данъчен кредит.

Според нашия прочит на закона, продажбата на металните конструкции и ламарина не могат да се квалифицират като освободена доставка. Предвидената по реда на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС възможност доставката да се квалифицира като освободена, когато не е приспаднат данъчен кредит, е свързана липсата на право на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 70 от ЗДДС. Тоест за доставката е следвало да бъде начислен ДДС от страна на доставчика, но за купувача са били налице ограничения за приспадането на данъчен кредит по реда на ЗДДС. Във Вашата хипотеза при покупката на металната конструкция от Вашето предприятие не е било начислено ДДС, което означава че не попадате в хипотезата на чл. 70 от ЗДДС, респективно доставката не може да се квалифицира като освободена доставка по реда на чл. 50, ал. 1 от същият закон. След като доставката не е освободена, същата се третира като облагаема.

В действителност по реда на чл. 163а от ЗДДС, при доставка на стоки и услуги, посочени в Приложение № 2 от ЗДДС, данъка по облагаемите доставки не се начислява от доставчика, а се начислява от получателя, регистриран по ЗДДС лице.

В списъка на стоките и услугите, включени в Приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ от ЗДДС са следните доставки на стоки:
I. Част първа:
1. Битови отпадъци.
2. Производствени отпадъци.
3. Строителни отпадъци.
4. Опасни отпадъци.
5. Отпадъци от черни и цветни метали.
6. Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер.
7. Услуги по добив, обработка или преработка на отпадъци по т. 1 - 6.

Обръщаме внимание на факта, че доставки с отпадъци не могат да се осъществяват от абсолютно всички предприятия, тъй като подобни дейности са регламентирани в Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Съгласно изискванията на чл. 67 от ЗУО, разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите. За извършване на дейности по третиране на отпадъци на площадки, разположени на територията на две или повече РИОСВ, разрешенията се издават от директора на всяка РИОСВ поотделно за площадките на територията на съответната инспекция. Разрешението се издава по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите. Ето защо, ако купувача на металните конструкции и ламарина няма издадено разрешение по образец от директора на РИОСВ за извършване на дейности по третиране на отпадъци, то тогава съответната облагаема доставка няма да се третира като доставка по чл. 163а на стоки и услуги по приложение № 2а, поради което за нея дължимият данък ще трябва да се начисли от доставчика – тоест от вашето предприятие.

Имайки предвид, че продажбата на металните конструкции и ламарина в крайна сметка представляват облагаеми доставки на стоки, за които дължимото ДДС се начислява от доставчика (продавача), то тогава счетоводните записвания за тяхната продажба следва да бъдат следните:
Дебит сметка Клиенти (Парични средства)
   Кредит сметка Разчети за ДДС при продажба
   Кредит сметка Приходи от други продажби.
 
По отношение бракуването на ДМА, след като за неговото придобиване данъчно задълженото лице не е приспаднало данъчен кредит, то тогава за него не възниква задължението да прави корекция на данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС.