Регистриране по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС на бидони с гориво за задвижване на фирмени железопътни машини

По първия въпрос:

Съгласно чл. 118, ал. 8 от ЗДДС данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4, т.е. Наредба Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Съгласно чл. 3, ал. 12 от Наредба Н-18 лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари с вместимост над 1000 литра, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3, т.е. да използва електронна система за фискална памет и нивомерна система. Съгласно ал. 13 от същата разпоредба алинея 12 не се прилага от лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от съд/ съдове/ подвижни резервоари/ цистерни с обща вместимост до 1000 литра включително, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2000 литра. Съгласно § 1, т. 16, 17 и 18 от ДР на Наредба Н-18 „неподвижно прикрепени към земята резервоари“ са резервоари за съхранение на течни горива, част от конструкция, която от действието на човека е закрепена/ фиксирана към земята, постамент или постройка и не може да бъде отстранена/ преместена, без това да наруши целостта и или допълнително поставените към нея крепежни елементи. „Подвижни резервоари“ са резервоари за съхранение на течни горива, които не попадат в т. 18 и са с вместимост до 1000 литра. „Автоцистерни за превоз на течни горива“ са превозни средства, които имат издадено разрешение от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за превоз на опасни товари на територията на страната и притежават държавен регистрационен номер, издаден от структурните звена „Пътна полиция“ при Столичната дирекция на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл. 3, ал. 11 от Наредба Н-18 лице по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да подава данни в НАП за наличните съдове/ съоръжения за съхранение и/или зареждане с течни горива по реда на глава девета "б".

Следователно, ако дружеството извършва зареждане за собствени нужди от съд/ съдове/ подвижни резервоари/ цистерни с обща вместимост до 1000 литра включително и общото заредено количество гориво за календарната година не превишава 2000 литра то е освободено от задължението да използва ЕСФП и нивомерна система за регистриране и отчитане на зареждането на основание чл. 3, ал. 13 от Наредба Н-18. Разпоредбата на чл. 3, ал. 11 от наредбата обаче въвежда отделно задължение, което няма връзка с разпоредбите на ал. 12 и 13 и дружеството е длъжно да регистрира наличните съдове/съоръжения за съхранение и/или зареждане с течни горива по реда на глава девета "б" от Наредба Н-18, включително и подвижни резервоари с вместимост под 1000 л.

По втория въпрос:

Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС данъчно задължено лице - доставчик/ получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/ получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Съгласно ал. 11, т. 4 и 5 от същата разпоредба данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които са отчетени от доставчика чрез електронна система с фискална памет и получателят е краен потребител, както и от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет.

Както уточнихме в отговора на първия въпрос, дружеството най-вероятно няма задължението да отчита зареждането на горива за собствени нужди чрез ЕСФП и нивомерна система и съответно т. 5 е неприложима.

Съгласно §1, т. 69 и т. 70 от ДР на ЗДДС „краен потребител“ по смисъла на чл. 118, ал. 11, т. 4 е физическо или юридическо лице, което придобива течните горива за собствени нужди от краен разпространител. „Краен разпространител“ е бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива.

Тъй като предприятието не придобива течни горива от краен разпространител, т.е. бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, то не се счита за „краен потребител“ по смисъла на чл. 118, ал. 11, т. 4 от ЗДДС и за него е в сила разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от закона.

Съгласно чл. 3, ал. 14 от Наредба Н-18 лицата, които извършват зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди от автоцистерни, както и на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление, както и в случаите по ал. 13, подават данни за получените количества горива като получатели по доставка по реда на чл. 59а, ал. 3, т.е.:
1. подават ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП;
2. подават ЕДД за промяна на местоназначение спрямо посочено в еАДД/ EАД или предходно ЕДД с изключение на случаите, когато горивото отива в обект с ЕСФП и няма смяна на собственост;
3. подават ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа;
4. подават ЕДД за промяна в превоза (превозвач, транспортно средство и/или водач), посочен в еАДД/ЕАД или предходен ЕДД.

С уважение:

Още за Наредба Н-18:

Нормативна рамка

Наредба Н-18

ЗДДС