Разходи за пътувания

Въпреки че съгласно т. 26 б. „и” §1 от ДР на ЗДДФЛ правоотношенията със съдружници/еднолични собственици по полагане на труд в собствените им дружества са приравнени на трудови, за целите на ЗКПО това приравняване не е валидно. За целите на чл. 33 от ЗКПО трудови са само правоотношенията, които се основават на КТ.

Разпоредбата обаче допуска признаване на разходи за пътуване и престой и на физически лица, които са в извънтрудови правоотношения с предприятието. Извънтрудовите правоотношения са облигационни правоотношения по полагане на труд, които не попадат в обхвата на КТ. Писмената форма не е задължителна за валидността на тези договори, но въпреки това, за целите на документалната обоснованост на разхода по ЗКПО е препоръчително да е налице документ, който удостоверява поемането на задължение за изпълнение на определени задачи като цел на пътуването и които са във връзка с оперативната дейност на дружеството.

Ако в дружеството вече е налице документ, съгласно който едноличният собственик получава възнаграждение за полагане на личен труд в оперативната дейност на дружеството, отделен договор за командировката вероятно няма да е необходим, ако задачите попадат в обхвата на задълженията на едноличния собственик, за които е дължимо възнаграждението.