Продажба на стоки на консигнация към ЮЛ с валиден румънски VAT номер
Отговор, предоставен отЕли Марова Експерт - ДДС и Данъчно облагане и такси
Въпрос:
Наш клиент, регистриран по ЗДДС, сключва договор с Dante International – Fashion days за продажба на стоки, което е регистрирано лице с валиден VAT в Румъния. Специфичното при договора е, че е за консигнация – нашият клиент е консигнант, а Dante International е консигнатор – което урежда отношенията между двете страни. Румънската компания ясно е записала в договора, че собственик на стоката е БФ, като Dante удържа 35% от нето цената без ДДС. При подписване на договора, стоката е изпратена в склад на Dante в Румъния с фактура за ВОД с 0% и съпътстващо ЧМР и протокол за приемане на стоката в склада. Реализират се продажби в Румъния, България и Унгария, като Dante начислява и удържа ДДС от крайния клиент – ФЛ. На база на ежеседмични отчети за продажбите, които Dante изпраща на БФ, изискват да се издава invoice за дължимите суми, като вариантите, които предлагат са:
1. Брутна сума на продажбите без ДДС, с приспадане на 35% комисионно възнаграждение за Dante;
2. Нетна сума без ДДС и комисион, дължима на БФ за изплащане.
Въпросите, които изникват пред нас, са няколко:
1. Може ли да се прилага режим „електронен интерфейс“ за тези продажби, защото, четейки закона, според нас се изключва тази хипотеза като възможна? Стоката се произвежда в България.
2. За да получим плащане на база седмичните продажби, изискват издаване на invoice по един от двата начина, което означава, че ние ще издадем 2 пъти фактура за продажбата на един и същ артикул. Без RO регистрация не можем да изпратим стока в склад в Румъния, която обаче ако направим, то ние ще сме ДЗЛ по румънското ДДС и съответно фактурите, които ще издаваме на Dante, трябва да бъдат с начислен 19% RO VAT. От друга страна цялата стока е в техен склад. Вариант, в който да не правим регистрация, е да се разберем с Dante да им потвърждаваме отчетите с наши отчети и да ни плащат частично по оригиналната фактура, защото ако издаваме фактура и те отчитат ежеседмичните фактури, тогава бихме имали проблем с румънските данъчни служби.
3. Имаме ли право, ако те са „електронен интерфейс“ с режим улесняващ интерфейс, да им изпращаме стоката предварително само с Packing List и ЧМР и след това на база това, което са продали по договора за консигнация, да им изпращаме седмични инвойси с нула ДДС на база чл. 35а от ЗДДС? При този вариант в нарушение ли сме на закона, че при изпращане на стоката не издаваме търговски документ Инвойс?
Наш клиент, регистриран по ЗДДС, сключва договор с Dante International – Fashion days за продажба на стоки, което е регистрирано лице с валиден VAT в Румъния. Специфичното при договора е, че е за консигнация – нашият клиент е консигнант, а Dante International е консигнатор – което урежда отношенията между двете страни. Румънската компания ясно е записала в договора, че собственик на стоката е БФ, като Dante удържа 35% от нето цената без ДДС. При подписване на договора, стоката е изпратена в склад на Dante в Румъния с фактура за ВОД с 0% и съпътстващо ЧМР и протокол за приемане на стоката в склада. Реализират се продажби в Румъния, България и Унгария, като Dante начислява и удържа ДДС от крайния клиент – ФЛ. На база на ежеседмични отчети за продажбите, които Dante изпраща на БФ, изискват да се издава invoice за дължимите суми, като вариантите, които предлагат са:
1. Брутна сума на продажбите без ДДС, с приспадане на 35% комисионно възнаграждение за Dante;
2. Нетна сума без ДДС и комисион, дължима на БФ за изплащане.
Въпросите, които изникват пред нас, са няколко:
1. Може ли да се прилага режим „електронен интерфейс“ за тези продажби, защото, четейки закона, според нас се изключва тази хипотеза като възможна? Стоката се произвежда в България.
2. За да получим плащане на база седмичните продажби, изискват издаване на invoice по един от двата начина, което означава, че ние ще издадем 2 пъти фактура за продажбата на един и същ артикул. Без RO регистрация не можем да изпратим стока в склад в Румъния, която обаче ако направим, то ние ще сме ДЗЛ по румънското ДДС и съответно фактурите, които ще издаваме на Dante, трябва да бъдат с начислен 19% RO VAT. От друга страна цялата стока е в техен склад. Вариант, в който да не правим регистрация, е да се разберем с Dante да им потвърждаваме отчетите с наши отчети и да ни плащат частично по оригиналната фактура, защото ако издаваме фактура и те отчитат ежеседмичните фактури, тогава бихме имали проблем с румънските данъчни служби.
3. Имаме ли право, ако те са „електронен интерфейс“ с режим улесняващ интерфейс, да им изпращаме стоката предварително само с Packing List и ЧМР и след това на база това, което са продали по договора за консигнация, да им изпращаме седмични инвойси с нула ДДС на база чл. 35а от ЗДДС? При този вариант в нарушение ли сме на закона, че при изпращане на стоката не издаваме търговски документ Инвойс?
Отговор:
Договорът за консигнация е разновидност на комисионния договор. С него доверителят (консигнантьт Dante) предоставя на довереник (консигнатор BG фирма) стоки за продажба на трети лица при определени ценови условия. Консигнаторът продава стоките от свое име и се отчита на доверителя за извършените продажби. В тези случаи чл. 6, ал. 2, т. 4 от ЗДДС приравнява фактическото предоставяне на стоки на консигнатора на доставка на стоки, независимо че към този момент все още не е прехвърлена собствеността върху стоките от консигнанта (в случая българското дружество) към консигнатора – румънското данъчно задължено лице. В случаите, при които българско ДЗЛ доставя стоки на лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и стоките се транспортират от територията на страната до територията на друга държава членка, е налице вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.
При вътреобщностните доставки данъчното събитие възниква на датата, на която би настъпило данъчно събитие при доставка на територията на страната, съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗДДС.
В чл. 127 от ЗДДС са уредени правилата за комисионните договори. Съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗДДС, когато е налице сключен консигнационен договор (за продажбата на стоки), при който консигнаторът действа от свое име и за сметката на консигнанта, са налице следните две доставки:
- Първата доставка е между консигнатора и третото лице. Тя има за предмет продажбата на стоки, които принадлежат на консигнанта, извършвана от името на консигнатора - той винаги е доставчик по тази първа сделка. Датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на ЗДДС. Това означава, че данъчното събитие ще настъпва на датата, на която консигнаторът продаде стоките (или част от тях) на трето лице;
При вътреобщностните доставки данъчното събитие възниква на датата, на която би настъпило данъчно събитие при доставка на територията на страната, съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗДДС.
В чл. 127 от ЗДДС са уредени правилата за комисионните договори. Съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗДДС, когато е налице сключен консигнационен договор (за продажбата на стоки), при който консигнаторът действа от свое име и за сметката на консигнанта, са налице следните две доставки:
- Първата доставка е между консигнатора и третото лице. Тя има за предмет продажбата на стоки, които принадлежат на консигнанта, извършвана от името на консигнатора - той винаги е доставчик по тази първа сделка. Датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на ЗДДС. Това означава, че данъчното събитие ще настъпва на датата, на която консигнаторът продаде стоките (или част от тях) на трето лице;
- Втората доставка е доставката на стоките от консигнанта на консигнатора. Датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по първата доставка.
Както беше казано по-горе, фактическото предоставяне на стоката на консигнатора се счита за доставка на стока и съгласно чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС данъчното събитие ще възникне на датата на фактическото предоставяне на стоката, т.е. датата, на която стоките са предоставени на румънското данъчно задължено лице, като същата не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие за доставката между консигнатора и третото лице.
Както беше казано по-горе, фактическото предоставяне на стоката на консигнатора се счита за доставка на стока и съгласно чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС данъчното събитие ще възникне на датата на фактическото предоставяне на стоката, т.е. датата, на която стоките са предоставени на румънското данъчно задължено лице, като същата не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие за доставката между консигнатора и третото лице.
При вътреобщностните доставки данъчното събитие възниква на датата, на която би настъпило данъчно събитие при доставка на територията на страната и тук добавяме условието „не по-късно от датата на възникване на данъчното събитие за доставката между консигнатора и третото лице“.
Съгласно чл. 114, ал. 5 от закона при вътреобщностна доставка, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.
В случая трябва да се издаде фактура за изпратената стока в срока, определен от чл. 114, ал. 5 от закона. Тази фактура следва да се включи във VIES декларацията. Данъчната основа ще се определи по реда на чл. 127, ал. 2, т. 1, буква „а“ и ще е равна на данъчната основа на доставката по т. 1, намалена с възнаграждението на консигнатора.
Считам, че до изтичане на този срок няма да е проблем да се издадат няколко фактури за част от изпратената стока, но сумарното количество по тези фактури трябва да отговаря на цялото количество изпратена стока. Освен това, фактурите ще са обвързани с един превозен документ и трябва има ясна проследимост за целите на чл. 45 от ППЗДДС.
Този подход, обаче, предполага допускането на грешки. По-удобно би било да се издаде една фактура за изпратената стока, а на базата на отчетените продажби от страна на Dante да получавате частични плащания по тази фактура.
Относно третия въпрос, отнасящ се до „електронен интерфейс“, ще поясня същественото при тези доставки. Ако българската фирма продава стоката си чрез електронен интерфейс /няма такива данни във въпроса/, тъй като доставките към ДНЗЛ от ЕС биха попаднали в чл. 14, ал. 5, т. 4 от закона, то фирмата, управляваща електронния интерфейс, няма да има задължението да отчита тези вътреобщностни дистанционни продажби. Електронният интерфейс ще има задължение да отчита само доставките, изброени в чл. 14а, ал. 5, т. 1 – 3, но не и тези по т. 4. Ако Dante e електронна платформа, която улеснява продажбите, но българската фирма сама обявява стоките и изпраща стоките на клиентите /ДНЗЛ/, тогава българската фирма би могла да приложи специалния режим в Съюза, като отчита доставките в системата OSS. В случая обаче не сте дали информация за такъв вид дейност. Ето защо българската фирма трябва да отчита доставките и издава фактури само към Dante. От своя страна Dante може да приложи специалния режим и да отчита реализираните си продажби.
.png)
Съгласно чл. 114, ал. 5 от закона при вътреобщностна доставка, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1.
В случая трябва да се издаде фактура за изпратената стока в срока, определен от чл. 114, ал. 5 от закона. Тази фактура следва да се включи във VIES декларацията. Данъчната основа ще се определи по реда на чл. 127, ал. 2, т. 1, буква „а“ и ще е равна на данъчната основа на доставката по т. 1, намалена с възнаграждението на консигнатора.
Считам, че до изтичане на този срок няма да е проблем да се издадат няколко фактури за част от изпратената стока, но сумарното количество по тези фактури трябва да отговаря на цялото количество изпратена стока. Освен това, фактурите ще са обвързани с един превозен документ и трябва има ясна проследимост за целите на чл. 45 от ППЗДДС.
Този подход, обаче, предполага допускането на грешки. По-удобно би било да се издаде една фактура за изпратената стока, а на базата на отчетените продажби от страна на Dante да получавате частични плащания по тази фактура.
Относно третия въпрос, отнасящ се до „електронен интерфейс“, ще поясня същественото при тези доставки. Ако българската фирма продава стоката си чрез електронен интерфейс /няма такива данни във въпроса/, тъй като доставките към ДНЗЛ от ЕС биха попаднали в чл. 14, ал. 5, т. 4 от закона, то фирмата, управляваща електронния интерфейс, няма да има задължението да отчита тези вътреобщностни дистанционни продажби. Електронният интерфейс ще има задължение да отчита само доставките, изброени в чл. 14а, ал. 5, т. 1 – 3, но не и тези по т. 4. Ако Dante e електронна платформа, която улеснява продажбите, но българската фирма сама обявява стоките и изпраща стоките на клиентите /ДНЗЛ/, тогава българската фирма би могла да приложи специалния режим в Съюза, като отчита доставките в системата OSS. В случая обаче не сте дали информация за такъв вид дейност. Ето защо българската фирма трябва да отчита доставките и издава фактури само към Dante. От своя страна Dante може да приложи специалния режим и да отчита реализираните си продажби.
С уважение:
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
08Март2023
Регистрация по ДДС в Нидерлания при закупуване на акцизна стока от тамошен данъчен склад
от Елена Илиева
на 08 Март 2023
20Февр2023
Протокол по чл. 117 за регистрирано по ЗДДС дружество, извършващо софтуерни и маркетингови услуги към фирма от Китай
от Ели Марова
на 20 Февр 2023
09Февр2023
Възникване на данъчно събитие при продажба на недвижим имот
от Христо Досев
на 09 Февр 2023
20Ян2023
Приложимост на режим на маржа за продажба на стоки втора употреба, закупени от Китай
от Елена Илиева
на 20 Ян 2023
20Ян2023
Прилагане на режим на маржа при търгуване с часовници втора употреба
от Елена Илиева
на 20 Ян 2023