Признаване на разходи за амортизация на закупен на лизинг автомобил

По аргумент от чл. 58 и 59 от ЗКПО данъчна амортизация се начислява само за данъчни дълготрайни активи, които са въведени в експлоатация и се използват в дейността. В закона няма изрично изискване за отчитане на счетоводни разходи във връзка с ползването на тези активи (в случая на автомобила) и, ако не желаете да отчитате такива разходи, формално това не би следвало да е пречка за признаване на данъчна амортизация за актива. Във всички случаи обаче следва да съществуват други доказателства, че активът се използва в дейността.
 
Ако се спрете на варианта да отчитате счетоводни разходи във връзка с експлоатацията на автомобила, без право на данъчен кредит за тях, следва да имате предвид, че наличието на фактура за покупка на гориво не е достатъчно за целите на документалната обоснованост на разхода. Следва да са налице и документи, удостоверяващи неговото изразходване. Не е задължително това да са пътен лист или пътна книжка, може да бъде всеки друг подобен документ, който предоставя информация за начина на използване на автомобила и за генерирания в резултат от това разход.
 
Ако автомобилът се ползва както за служебни, така и за лични цели, като целият разход по експлоатацията е за сметка на дружеството, счетоводните разходи са облагаеми с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО, ако в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за предходната година дружеството е избрало този начин на облагане на разходите в натура на основание чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ и чл. 217, ал. 3 от ЗКПО. В този случай считаме за по-удачно, предвид начина на изчисляване на данъчната основа по чл. 215а, ал. 2 от ЗКПО, в течение на годината счетоводните разходи по експлоатацията на превозното средство да не се разделят на служебни и лични при тяхното възникване, а да се натрупват по съответните счетоводни сметки общо. При изготвяне на ГДД по чл. 92 от ЗКПО след определяне на съотношението на служебното и личното ползване за цялата година полученият коефициент се прилага към общия годишен размер на разходите и се определя данъчната основа за облагане с данък върху разходите. В противен случай, особено ако се ползва моделът за разпределяне на база време или изминати километри, в края на годината е твърде вероятно да се получат несъответствия в разпределението.
 
Съгласно чл. 10, ал. 6 от ЗКПО, изречение последно, разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, които се използват както за дейността, така и за лично ползване, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ, когато при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е приложена разпоредбата на чл. 215а, ал. 2, т. 2, т.е. приложено е фиксираното съотношение 50:50. В останалите случаи, когато съотношението се определя на база време или изминати километри, изготвянето на пътен лист или друг подобен документ е задължително, включително и предвид необходимостта от документиране на изходната информация за определяне на самото съотношение.

С уважение: