Пресмятане на дружествен дял при излизане на съдружник

Прекратяването на участие на съдружник в търговско дружество с ограничена отговорност се реализира по реда на изброените в чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) хипотези. Докато доброволното прекратяване е уредено в чл. 125, ал. 2 от ТЗ, който предвижда отправяне на писмено предизвестие най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването, то принудителното прекратяване е уредено в чл. 125, ал. 1 от ТЗ и включва следните четири възможности (в зависимост от конкретната фактическа обстановка):

1. при смърт или поставяне под пълно запрещение;

2. при изключване;

3. при прекратяване с ликвидация - за юридическите лица;

4. при обявяване в несъстоятелност.

Съгласно търговското ни законодателство, всеки един съдружник в ООД има право на дивиденти и на ликвидационен дял съразмерно на участията му в капитала на търговското дружество. Икономическата логика изисква, като база, подлежаща на разпределение като ликвидационен дял или като оценка на дела на напускаш съдружник, да се определя съобразно чистата стойност на имуществото на търговското дружество към момента на прекратяване на членството. Чл. 247а, ал. 2 от Търговския закон дефинира чистата стойност на имуществото като разликата между стойността на правата (разбирайте активите) и задълженията (разбирайте пасивите) на дружеството съгласно баланса му. В счетоводната терминология няма дефиниция на понятието чиста стойност на имуществото, като вместо това приложимото счетоводно законодателство в лицето на Закона за счетоводството и НСС използва понятието собствен капитал. Съгласно дефинициите, дадени в Общите разпоредби към НСС, собственият капитал е остатъчната стойност на активите на предприятието след приспадане на всичките му пасиви (задължения). При представяне на собствения капитал във финансовите отчети, съставени в съответствие с НСС, предприятията следва да се съобразят с изискванията на СС 1 – Представяне на финансови отчети. Съгласно примерната схема на счетоводния баланс, регламентирана като Приложение № 1 към СС 1 (двустранна форма), собствения капитал, който се докладва в Раздел А. на Пасива на баланса, се представя в 6 категории, а именно:

I. Записан капитал;

II. Премии от емисии;

III. Резерв от последващи оценки;

IV. Резерви;

V. Натрупана печалба (загуба) от минали години; и

VI. Текуща печалба (загуба).

Ето защо, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, според която имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, чистата стойност на имуществото, респективно собствения капитал, въз основа на който се определя дела на прекратилия участието си съдружник, ще се изчисли като разлика между:

А) Активите на дружеството и

Б) Пасивите на дрижството.

Съгласно примерната схема на счетоводния баланс съгласно Приложение № 1 към СС 1 активите включват:

- Записан, но невнесен капитал

- Нетекуши (дълготрайни) активи, в т.ч.

ДНМА; ДМА; Дългосрочни финансови активи и Отсрочени данъци.

- Текущи (краткотрайни) активи, в т.ч.

Материални запаси; Вземания; Инвестиции и Парични средства.

- Разходи за бъдещи периоди.

 

В същото време съгласно Приложение № 1 към СС 1 пасивите включват:

- Провизии и сходни задължения.

- Задължения.

- Финансирания и приходи за бъдещи периоди.

Ето как в крайна сметка базата за определяне дела на напускащия съдружник, който прекратява участието си в търговското дружество (ООД) ще се определи, като от всички активи се извадят всички задължения, определени съгласно счетоводния баланс на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. На практика това представлява цялата сума на Раздел А. Собствен капитал от счетоводния баланс, съставен към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членството на напускащия съдружник.  

 

Съгласно дефиницията на понятието „ликвидационен дял”, съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДДФЛ, същият представлява разпределението на дял от имуществото от едно лице при прекратяването му в полза на друго лице или при прекратяване на членството на това друго лице. Ето защо, получаването на дял от напускащия съдружник в резултат на прекратяване на неговото членство в търговско дружество (ООД) следва по реда на ЗДДФЛ да се облага като доход от ликвидационен дял. Това изисква предприятието – платец на дохода на физическото лице да се съобрази с изискванията на чл. 38 от ЗДДФЛ. По силата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от материалния данъчен закон,  облагаемите доходи от ликвидационни дялове в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България се облагат с окончателен данък. На основание чл. 38 ал. 4 от ЗДДФЛ размерът на данъка за доходи от ликвидационни дялове се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела на съдружника в дружеството. Това се отнася както за плащане на дялове в парични средства, така и с други активи на предприятието. В съответствие с изискването на чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ, дължимият данък следва се удържи и внесе в компетентната ТД на НАП от предприятието, платец на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е начислен делът. Съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ ставката на данъка е 5%.

Още за ТЗ:

Нормативна рамка

СС 1

ТЗ

ЗСч

ЗДДФЛ