Преминаване от финансов на оперативен лизинг
Христо Досев
Въпрос:
Фирма, притежаваща имот - офис складово помещение, е сключила договор за продажба на разсрочено изплащане на имота с друга фирма. Издавани са месечни фактури за вноските с ДДС. Няма прехвърляне на имота. Това е уговорено да стане след погасяване на последната вноска. След 4 години е взето ново решение договорът да се прекрати и да премине в договор за наем. При фирмата продавач стойността на договора е заведена като приходи за бъдещи периоди см. 704 и вземане по предоставени заеми см. 229 по месечните вноски. Как това ще бъде променено счетоводно и как да се закрият тези салда при отпадане на договора на разсрочено плащане?
Фирма, притежаваща имот - офис складово помещение, е сключила договор за продажба на разсрочено изплащане на имота с друга фирма. Издавани са месечни фактури за вноските с ДДС. Няма прехвърляне на имота. Това е уговорено да стане след погасяване на последната вноска. След 4 години е взето ново решение договорът да се прекрати и да премине в договор за наем. При фирмата продавач стойността на договора е заведена като приходи за бъдещи периоди см. 704 и вземане по предоставени заеми см. 229 по месечните вноски. Как това ще бъде променено счетоводно и как да се закрият тези салда при отпадане на договора на разсрочено плащане?
Отговор:
|
Всяко едно отчитащо се предприятие, което съставя своите финансови отчети на база НСС, следва да отчита своите приходи от продажба на продукция, стоки и услуги, в съответствие с изискванията на приложимия за целта СС 18 – Приходи.
Общото правило за признаването на приходите от продажба на продукция и стоки, регламентирано в т. 6.1 от СС 18 изисква, прихода да се признава тогава, когато кумулативно са изпълнени следните 5 условия: а) продавачът е прехвърлил на купувача значителни рискове и изгоди, свързани със собствеността на продукцията и стоките; б) продавачът не запазва участие в управлението или ефективен контрол върху продаваните продукция и стоки; в) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена; г) продавачът има икономическа изгода, свързана със сделката по продажбата; д) направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат изчислени. По отношение на приходите от продажба на недвижими имоти, принципните постановки на признаване на приходите от страна на предприятието – продавач са разгледани в Приложение А. Продажба на продукция и стоки към СС 18. Според цитираните счетоводни правила, приходът се признава, след като правото на собственост бъде прехвърлено на купувача. Когато участието на клиента в собствеността при определени обстоятелства му бъде прехвърлено, преди да му бъде прехвърлено правото на собственост, и доставчикът няма да извършва никакви други значими действия, приходът се признава веднага. Ако следва да се извършат други значими действия, приходът се признава след извършването им. Във Вашия случай не е налице прехвърляне правото на собственост, поради което приход от продажба на недвижимия имот не следва да се признава. Всички авансово получени до момента суми би следвало да са били признати в хронологичните счетоводни регистри на предприятието продавач като увеличение на паричните средства и съответно като задължение на клиента по аванси. Тоест за всички преводи, на база получените дължими авансови вноски е следвало да бъдат отразени в хронологичните счетоводни регистри на предприятието посредством следните счетоводни записвания: Дебит сметка Парични средства Кредит сметка Клиенти по аванси Кредит сметка Разчети за ДДС при продажби. Тоест всички нето получени авансови плащания следва да се представят във финансовите отчети като задължени към съответния клиент. Според нас представянето им като приходи за бъдещи периоди е погрешно, тъй като съгласно точка 16.20 от СС 1 – Представяне на финансови отчети, възникналите приходи през текущия отчетен период, които са свързани със следващи отчетни периоди, се посочват като приходи за бъдещи периоди. В случая никога не са възниквали приходи, поради факта, че за недвижимите имоти за да възникне приход, следва да е налице прехвърляне правото на собственост в полза на купувача. След като договора за продажба се разваля, двете страни следва да се договорят как следва да се уреди задължението на отчитащото се предприятие по отношение да платените до момента авансови вноски. Една от възможностите е вашето предприятие да възстанови тези средства в резултат на разваляне на сделката и съответно да издадете КИ. Обръщаме внимание на факта, че по силата на чл. 78, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице (клиента в посочения пример), е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, през който се разваля доставката, по ред, определен с ППЗДДС, независимо дали авансово платената сума му е възстановена, прихваната или уредена по друг възмезден начин и дали доставчикът му (тоест дали Вашето предприятие) е издал кредитно известие (КИ). Възможно е да се договорите, че авансово преведените суми ще се приспадат от следващи ваши продажби спрямо същия клиент – в случая от бъдещите наемни вноски, които той ще дължи в качеството си на наемател по договор за експлоатационен (оперативен) лизинг. При това положение, когато фактурирате на наемателя дължимите наемни вноски за ползване на вещта, вие няма да очаквате входящи парични потоци, а ще закривате вашите вземания по договора за наем с натрупаните суми, които до момента се представяли като задължение към съответния контрагент по счетоводната сметка Клиенти по аванси. Пример: - При фактуриране на дължимия месечен наем по договора за експлоатационен лизинг:
Дебит сметка Клиенти
Кредит сметка Приходи от продажба на услуги (наеми) Кредит сметка Разчети за ДДС при продажби. - При прихващане на дължимата наемна вноска от авансово платените до момента суми по договора за продажба, който е прекратен:
Дебит сметка Клиенти по аванси
Кредит сметка Клиенти.
Тоест изискванията за общодостъпност по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО ще бъдат изпълнени, когато редът и начинът за предоставяне на придобивките са определени или с волеизявление на работниците и служителите, или на работодателя, а не е изключено да е налице и съвместно волеизявление на двете страни. Ето защо ако в конкретната хипотеза предприятието се възползва от алтернативата, общодостъпността на съответната социална придобивка да се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите, то това би означавало, че така изразената воля следва да бъде взета предвид за целите на определяне на съответния разход като социален. Нещо повече - обстоятелството, че самите работници и служители са приели, а работодателят се е съгласил социалната придобивка под формата на столово хранене да се полага на персонала само за дните, в които той фактически е присъствал на производствената площадка или офис помещенията на дружеството, не следва да се възприема като ограничаване на достъпността на социалната придобивка, защото възможността за субективна преценка при вземане на решение за ограничаване на достъпа в конкретната хипотеза е сведена до минимум, въз основа на представителна власт на работниците и служителите, изразена посредством тяхното решение.
С уважение:
Христо Досев, д.е.с.
![]() |
|
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
18Ян2022
Попадане на активи с различна данъчна амортизационна норма в една и съща категория
от Елена Илиева
на 18 Ян 2022
15Авг2019
Промени в счетоводното отчитане и данъчното третиране на експлоатационния лизинг
от Евгени Рангелов
на 15 Авг 2019
22Авг2017
Осчетоводяване на финансов лизинг на автомобил с точка в договора за евентуалното му връщане на лизингодателя
от Наталия Василева
на 22 Авг 2017
