Прехвърляне на имот от фирма на физическо лице

Допустими са различни начини за прехвърляне на собствеността върху недвижимости, като най-лесният и най-често използван е покупко-продажбата. Тъй като ЕООД и едноличният собственик на капитала му са отделни правни субекти, договор помежду им е допустим и няма пречка да бъде сключен. Дружеството и едноличният собственик на капитала му са свързани лица както по данъчното, така и по търговското законодателство и в този смисъл е препоръчително сделката да бъде извършена по пазарни цени. Следва да обърнем внимание, че данъчната оценка на имотите за целите на ЗМДТ не е пазарната им цена. Независимо на каква цена и при какви условия ще бъде извършена сделката, за целите на данъчното облагане, съгласно чл. 15 от ЗКПО и чл. 77 от ЗДДФЛ, данъчната основа ще се определя при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Подобно на всяка друга покупко-продажба, която извършва дружеството, то ще отчете приход и съответно вземане от едноличния собственик на капитала, както ако продажбата беше извършена към трето несвързано лице.
 
Освен чрез покупко-продажба, собствеността на имотите може да бъде прехвърлена от дружеството към едноличния собственик на капитала и посредством разпределения в натура, водещи до намаление на собствения капитал – разпределяне на дивидент или изплащане на ликвидационен дял. При тези разпределения на друго правно основание се формира задължение от дружеството към едноличния собственик, което се погасява чрез отчуждаване на дружествени активи (в случая имотите). В тези случаи е приложим чл. 165 от ЗКПО и за данъчни цели разпределените активи се смятат реализирани по пазарни цени. При определяне на данъчния финансов резултат на дружеството за годината на разпределението, счетоводният финансов резултат се регулира с разликата (печалба или загуба) между пазарната цена на разпределените активи и тяхната счетоводна (балансова) стойност. Независимо, че задълженията на дружеството се погасяват в натура, окончателният данък по чл. 38 ал. 2 от ЗДДФЛ е дължим и следва да бъде внесен от платеца за сметка на получателя на дохода.
 
За целите на ЗДДС разпределенията в натура представляват нормална доставка на стока и се подчиняват на общите правила на закона. Както при покупко-продажба, така и при разпределение в натура следва внимателно да се прецени дали въпросните доставки формират облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96 на дружеството. Обръщаме внимание, че за да е приложима разпоредбата на чл. 96 ал. 3 от ЗДДС е необходимо имотите не само да отговарят на критериите и да са класифицирани като ДМА, а и да са използвани в дейността на дружеството.