Префактурирани разходи за застраховки на служители - данъчно признаване
Отговор, предоставен отЕлена Илиева
Въпрос: Българска фирма се явява дъщерна на чуждестранно дружество от Европейския съюз. Дружеството майка сключва застраховки Живот на всички служители от дъщерните си фирми, като ползва услугите на застрахователно дружество от ЕС. Застраховките за служителите на българската фирма се префактурират на българската фирма от страна на дружеството майка. Разходът по тези застраховки явява ли се данъчно признат за българската фирма? Липсват данни каква сума за застраховка е платена за отделните служители.
Отговор:
|
Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 2 буква „а” от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица), които включват и разходите за вноски (премии) за застраховки "Живот". Съгласно разпоредбата на чл. 208 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "а" в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите. За целите на облагане с данък върху разходите по ЗКПО е приложимо определението за застраховка „Живот” съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗДДФЛ. Съгласно текста на разпоредбата "Застраховки "Живот" са сключваните от застрахователи, лицензирани съгласно Кодекса за застраховането, или от застрахователи със седалище в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, извършващи дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги:
а) застраховка "Живот", която включва застраховка само за достигане на определена възраст, застраховка само за смърт, застраховка за достигане на определена възраст или за по-ранна смърт, посочена в т. 1, буква "а" и т. 3, буква "а" от раздел I на приложение № 1 от Кодекса за застраховането; б) застраховка с изплащане на анюитети (пенсия или рента) по т. 1, буква "б" и т. 3, буква "б" от раздел I на приложение № 1 от Кодекса за застраховането. В случая явно сумите за вноските за застраховки „Живот” на служителите са за сметка на българската дъщерна компания. Префактурирането им от компанията – майка просто отстранява проблема с липсата на документална обоснованост на разхода, но не променя неговата същност и той следва да се разглежда в обхвата на горецитираните разпоредби на ЗКПО. На първо място е необходимо да се установи, дали разходът представлява „социален разход, предоставен в натура” по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, а именно: - дали се класифицира като социален разход – социална придобивка по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставен по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието, който е достъпен за всички наети лица в предприятието и - дали е предоставен в натура, без да са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на неговото получаване. Ако разходът може да се класифицира като „социален разход, предоставен в натура” съгласно горното определение може да се изследва дали конкретната застраховка попада в определението застраховка „Живот” съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗДДФЛ и ако попада, сумите в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице ще бъдат необлагаеми с данък върху разходите на основание чл. 208 от ЗКПО. Превишението над този размер е облагаемо с данък върху разходите. В този случай цялата сума на разхода за застраховки „Живот”, както и данъкът върху превишението е данъчно признат разход. Ако разходът не попада в обхвата на определението „Застраховка Живот”, но все пак представлява социален разход, предоставен в натура, цялата сума на разхода е облагаема с данък върху разходите на основание чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. И в този случай сумата на разхода и данъка върху него са данъчно признати. В разгледаните до тук хипотези, разходът не се включва в облагаемия доход от трудови правоотношения на лицата на основание чл. 24, ал. 2, т. 9 и т. 12 от ЗДДФЛ. Ако разходът не може да се класифицира като „социален разход, предоставен в натура” той не е облагаем с данък върху разходите, но представлява трудово възнаграждение, предоставено в натура на наетите лица по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ и за него се дължи данък по общия ред на ЗДДФЛ и осигурителни вноски съгласно разпоредбите на КСО. В този случай разходът и осигуровките върху него, които са за сметка на работодателя, са данъчно признат разход за трудови възнаграждения. С уважение: ![]() ![]() |
Нормативна рамка:
- ЗКПО
|
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
09Март2023
Признаване на разходи за ремонт и горива на нает автомобил
от Алиция Профирова
на 09 Март 2023
28Февр2023
Придобиване на апартамети от собственик и управител на фирмата, която ги притежава
от Христо Досев
на 28 Февр 2023
13Февр2023
Счетоводно отчитане на временна финансова помощ от собственик при закриване на дружество
от Елена Илиева
на 13 Февр 2023
08Февр2023
Нарушаване на принципа на общодостъпност при непредоставяне на ваучери на лица в неплатен отпуск и самоотлъчка
от проф. д-р Любка Ценова
на 08 Февр 2023
06Февр2023
Признаване на битови разходи за наети от Индия лица
от проф. д-р Любка Ценова
на 06 Февр 2023

