Предоставяне на стрийминг и видео уроци - третиране по ЗДДС
Отговор, предоставен отЕлена Илиева
Въпрос:
Новорегистрирано дружество - ЕООД ше извършва стрийминг на живо; запис и производтство на авторски лекции, уроци, видео уроци на платформи като Youtube и други подобни, предоставящи тази възможност. Ще има 3 вида приходи:
1. От стрийминг на живо и безплатните лекции, видео уроци - приходи от платформата (Youtube) на база брой посещения (кликвания), изплащани по PayPal сметка на фирмата;
2. От стрийминг на живо и безплатните лекции, видео уроци, качени на някоя платформа (като Youtube) - дарения от крайни клиенти от целия свят (физ. лица и компании) които са харесали това което правим и доброволни ни изпращат каквато сума преценят;
3. Абонамент за крайни клиенти за специализирани уроци на нашия канал качен на платформа, като парите от крайните клиенти се плащат на платформата, платформата задържа такса и ни превежда останалата част по PayPal сметката.
1. Какъв вид услуги са описаните по-горе дейности и къде би било мястото на изпълнение на тези услуги според различните видове крайно клиенти?
2. Каква задължителна регистрация по ЗДДС ще е необходимо да се направи и как би трябвало да се отчитат горепосочените 3 вида доход?
3. Как би се третирал дохода по т. 2 от доброволните плащания (дарените средства) по ЗДДС?
4. За различните видове доходи дружеството какви видове документи е длъжно да издава и към кого според вида клиенти и неговото местонахождение?
Новорегистрирано дружество - ЕООД ше извършва стрийминг на живо; запис и производтство на авторски лекции, уроци, видео уроци на платформи като Youtube и други подобни, предоставящи тази възможност. Ще има 3 вида приходи:
1. От стрийминг на живо и безплатните лекции, видео уроци - приходи от платформата (Youtube) на база брой посещения (кликвания), изплащани по PayPal сметка на фирмата;
2. От стрийминг на живо и безплатните лекции, видео уроци, качени на някоя платформа (като Youtube) - дарения от крайни клиенти от целия свят (физ. лица и компании) които са харесали това което правим и доброволни ни изпращат каквато сума преценят;
3. Абонамент за крайни клиенти за специализирани уроци на нашия канал качен на платформа, като парите от крайните клиенти се плащат на платформата, платформата задържа такса и ни превежда останалата част по PayPal сметката.
1. Какъв вид услуги са описаните по-горе дейности и къде би било мястото на изпълнение на тези услуги според различните видове крайно клиенти?
2. Каква задължителна регистрация по ЗДДС ще е необходимо да се направи и как би трябвало да се отчитат горепосочените 3 вида доход?
3. Как би се третирал дохода по т. 2 от доброволните плащания (дарените средства) по ЗДДС?
4. За различните видове доходи дружеството какви видове документи е длъжно да издава и към кого според вида клиенти и неговото местонахождение?
Отговор:
|
По първия въпрос:
При дефиниране на съдържанието на понятието „услуги, предоставяни по електронен път" § 1, т. 14 от ДР на ЗДДС препраща директно към Приложение II на Директива 2006/112/ЕО и чл. 7 на Регламент за изпълнение ЕС/282/2011. За улеснение на данъчно задължените лица и с цел по-голяма правна сигурност директивата и регламентът, наред с определението, представят позитивен и негативен списък, т.е. списък с изрично изброени услуги, които попадат и които не попадат в обхвата на доставяните по електронен път. За да се определи дали дадена услуга се доставя по електронен път първо се проверява дали тя е посочена в позитивния списък в Приложение ІІ на Директивата, чл. 7, §2 и Приложение І от Регламента. Ако попада в списъка, тя е услуга, предоставяна по електронен път. Ако услугата не е посочена в този списък се проверява дали тя е изрично изброена в чл. 7, § 3 от регламента (негативен списък) и ако е посочена, то тя не представлява услуга, предоставяна по електронен път. Ако услугата не е изрично посочена в един от двата списъка, се проверява дали тя отговаря на критериите, определени в съответствие с член 7, параграф 1 от Регламента за изпълнение относно ДДС, като обхваната от определението. Съгласно Приложение ІІ, т. 5 от Директивата доставката на дистанционно обучение представлява услуга, предоставяна по електронен път. Съгласно Приложение І от регламента тази точка включва: а) автоматизирано дистанционно обучение, чието функциониране е зависимо от интернет или подобна електронна мрежа и чието предоставяне изисква ограничена или нулева намеса на човешки фактор, включително виртуални класни стаи, с изключение на случаите, когато интернет или подобна електронна мрежа се използва единствено като инструмент за комуникация между преподавателя и ученика; б) работни материали, които се обработват диалогово от учениците и се оценяват автоматично, без намеса на човешки фактор. Съгласно чл. 7, § 3, буква „й" от регламента не са считат за доставени по електронен път услуги по обучение, при които съдържанието на курса се преподава от учител чрез Интернет или електронна мрежа (а именно чрез дистанционна връзка). Съгласно Приложение ІІ, т. 4 от Директивата доставката на политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и мероприятия може да представлява услуга, предоставяна по електронен път. Съгласно Приложение І от регламента тази точка включва: е) получаване на радио- или телевизионни предавания, които се разпространяват чрез радио- или телевизионна мрежа, интернет или подобна електронна мрежа за слушане или гледане на предавания в избран от получателя момент и по негова лична заявка въз основа на каталог на предавания, подбрани от доставчика на медийни услуги като телевизия или видео по поръчка; ж) получаване на радио- и телевизионни предавания, разпространявани чрез Интернет или подобна електронна мрежа (IP streaming), освен когато те се излъчват едновременно с тяхното предаване или препредаване чрез радио- и телевизионна мрежа; з) доставката на аудио- и аудиовизуално съдържание чрез съобщителни мрежи, което не се доставя от доставчик на медийни услуги и под редакционната отговорност на такъв доставчик; и) последващата доставка на аудио- и аудиовизуална продукция на доставчик на медийни услуги чрез съобщителни мрежи от лице, различно от доставчика на медийни услуги. Предвид описаното във въпроса считаме, че за целите на ЗДДС дейността попада в обхвата на услугите, извършвани по електронен път и мястото на изпълнение в общия случай е там, където е установен получателят. Според качеството на получателя и мястото му на установяване за определяне мястото на изпълнение на доставките са приложими чл. 21, ал. 2 и ал. 6 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 20б от закона чл. 21, ал. 6 не се прилага и услугите, предоставяни по електронен път към данъчно незадължени лица, които са установени в други държави членки, са с място на изпълнение в България, когато общата стойност без ДДС на доставките на далекосъобщителни услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване, услугите, извършвани по електронен път, към данъчно незадължени лица, установени в други държави членки и вътреобщностните дистанционни продажби не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година прага от 10 000 евро. По втория въпрос: Определянето на задълженията за регистрация на дружеството е в зависимост от мястото на изпълнение на доставките и качеството на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Доставките, които са с място на изпълнение в България, са облагаеми по общия ред на закона и формират оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС. В този оборот ще се включат по-специално: - доставките към данъчно задължени и данъчно незадължени лица, установени в България; - доставките към данъчно незадължени лица, установени в други държави членки, за които се прилага правилото на чл. 20б от закона, т.е. доставките преди надхвърляне на прага от 10 000 евро. Доставките към данъчно задължени лица, установени в друга държава членка, формират задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС. Задължението възниква преди извършване на първата доставка. Съгласно ал. 1 от същата разпоредба задължение за регистрация възниква и при получаване на услуги, за които се самоначислява данък от получателя на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. В тази хипотеза попадат такси и всякакъв друг вид възнаграждения, заплащани на или удържани от онлайн платформи, сайтове и подобни посредници при предоставяне на електронни услуги. Обръщаме внимание, че задължението за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС и съответно самоначисляването на данък от получателя възниква за всички услуги, по които доставчици са данъчно задължени лица, които не са установени в България, включително и за установените в трети страни. Задължението възниква преди получаване на първата доставка. Специфично задължение за регистрация би възникнало и за доставките на електронни услуги към данъчно незадължени лица, установени в друга държава членка, при надхвърляне на прага от 10 000 евро по чл. 20б от ЗДДС. В този случай мястото на изпълнение на услугите е в държавата членка, в която е установен получателя и доставката следва да бъде обложена там. За целта имате две възможности. Първата възможност е да се регистрирате по ДДС във всяка държава членка, в която е мястото на изпълнение на доставката и да декларирате и внасяте данъка по общите правила на нейното вътрешно законодателство. Вторият и по-облекчен вариант е да се регистрирате за режим „в Съюза" и да администрирате данъка, дължим към всички държави членки, в които е мястото на извършените доставки, чрез системата MOSS, като внасяте дължимия данък по специалната сметка на НАП. Относно счетоводното отчитане на доходите не смятаме, че има някакви специфики. Постъпленията от стрийминг, продажби на аудио-визуално съдържание и абонамент са обикновени текущи приходи от услуги. При предплащане на абонамент предплатените суми се отчитат при тяхното получаване като приходи за бъдещи периоди и се признават текущо в периода, за който се отнасят. Даренията се отчитат съгласно правилата на СС 20 „Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ", т.е. отчитат се като текущ приход от финансиране в периода на тяхното получаване, тъй като явно се предоставят за покриване на текущи разходи. По трети въпрос: По принцип безвъзмездните доставки и даренията на парични средства са извън обхвата на ЗДДС, освен в изрично регулираните в закона случаи, когато безвъзмездни доставки по чл. 6 и чл. 9 са приравнени на възмездни. В конкретния случай, тъй като даренията се правят от потребители на продукти, които се предоставят безвъзмездно от надареното лице, възниква въпросът доколко тези суми могат да се обвържат с доставките на безвъзмездните услуги и съответно да се възприемат като възнаграждение за тях. Съгласно тълкуването на Съда на ЕС, обективирано в т. 13 от Решение на СЕС по Дело C-16/93 Tolsma, понятието за доставка на услуги, осъществена възмездно, по смисъла на член 2, параграф 1 от Шеста директива предполага съществуване на пряка връзка между предоставените услуги и полученото заплащане. Според съда, една доставка на услуга е възмездна само ако между доставчика и получателя съществува правно взаимоотношение, в рамките на което се разменят реципрочни престации, като полученото възнаграждение от доставчика представлява ефективната насрещна престация за доставената услуга на получателя. При даренията, свързани с безплатни електронни услуги, предоставяни по Интернет, обичайно всеки дарител сам определя стойността, която желае да дари и дали изобщо желае да направи дарение, като това негово решение по никакъв начин не е обвързано с правото му да ползва безплатния продукт или някаква част от неговите функционалности. Предвид цитираното по-горе тълкувание на СЕС този вид дарения не биха могли да се тълкуват като възнаграждение по доставка, тъй като не е налице пряка връзка между предоставяната услуга и полученото плащане и са извън обхвата на ЗДДС.
По четвърти въпрос:
Териториалният обхват на ЗДДС във връзка с документирането на доставките се съдържа в разпоредбата на чл. 111а от закона. Съгласно текста ѝ всички доставки, които извършвате към данъчнозадължени лица, независимо къде са установени, както и всички доставки към данъчно незадължени лица, установени в България или в трети страни, се документират съгласно ЗДДС. Когато получател е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице издаването на фактура е задължително съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. Когато получател е данъчно незадължено физическо лице издаването на фактура не е задължително съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1. Тези доставки се включват в отчета за продажбите по чл. 119 от ЗДДС. По този ред се документират и доставките към данъчно незадължени лица, установени в други държави членки, когато се прилага правилото на чл. 20б от ЗДДС, т.е. преди надхвърляне на прага от 10 000 евро.
След надхвърляне на прага от 10 000 евро доставките на електронни услуги към данъчно незадължени лица, установени в други държави членки се документират съгласно законодателството на държавата членка, в която е установен получателят, ако не сте избрали да се регистрирате в България за режим „в Съюза". Ако сте регистрирани за режим „в Съюза" документирането на доставките се извършва съгласно българския ЗДДС (чл. 158, ал. 7). За доставките се води специален регистър по чл. 159г от закона и те не се включват в отчета за продажбите по чл. 119 от ЗДДС (чл. 112, ал. 6 от ППЗДДС). Териториалният обхват на Наредба Н-18 не е обвързан с мястото на изпълнение на доставките за целите на ЗДДС, а с мястото, където се намира физически търговският обект, от който се извършва и заплаща доставката. При електронната търговия търговският обект не е мястото, където се намира технологията, която поддържа уебсайта, или мястото, на което уебсайтът е достъпен, а мястото, където търговецът извършва в значителна степен на постоянност, икономическата си дейност. Съответно когато търговецът, предоставящ електронни услуги, е установил икономическата си дейност в България разпоредбите на Наредба Н-18 са приложими. Във връзка със специфичните аспекти по прилагане на наредбата във връзка с електронната търговия е издадено становище на НАП изх. №20-00-106/ 05.08.2021 год. В него се посочва, че издаването на фискална касова бележка или заместващ документ е задължително при плащане с банкова карта, включително и когато плащането се извършва посредством системи за електронни плащания на доставчик на платежни услуги (например пейпал). Не е налице задължение за издаване на касова бележка или заместващ документ, когато плащането се извършва чрез прехвърляне на парични средства от платежна сметка на купувача (не чрез кредитна или дебитна карта) към платежна сметка на продавача.
С уважение:
![]() ![]() |
Още за ЗДДС:
|
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
16Март2023
Документиране на сделка по закупуване на стока от ОАЕ, която ще се плати на чешка фирма
от Елена Илиева
на 16 Март 2023
17Март2023
Рискове във връзка със ЗКПО и ЗДДС при учредяване на право на строеж във връзка с бартер
от Теодоси Георгиев
на 17 Март 2023
14Март2023
Закупуване от Германия на доставени от САЩ машини, които ще се продават на българска фирма и после на фирма от Близкия исток
от Теодоси Георгиев
на 14 Март 2023
27Февр2023
Прилагане на специален ред за облагане на маржа при продажба на лек автомобил
от Елена Илиева
на 27 Февр 2023
10Март2023
Регистрация по ДДС в Германия във връзка сдоговор за изработка, доставка и монтаж на сглобяема къща за ФЛ
от Теодоси Георгиев
на 10 Март 2023

