Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Плоския данък – първи опити за неговото премахване, съгласно измененията в ЗДДФЛ в сила от 01.01.2014 година - част I

PortalSchetovodstvo.bg Отговор, предоставен от
PortalSchetovodstvo.bg
24 Апр 2014 favorite
Уравниловката – средната класа на едно отминало общество.
 
В годините на развитото социалистическо общество, в западната научна икономическа литература се срещаше определението „уравниловка”, с което с една дума се описваше икономическия модел на страните от източния блок. Според различни тълковни речници, българското значение на думата „уравниловка” се изразява в необосновано и механично изравняване както на доходите, така и на качествата на отделните лица. По мое лично виждане, действието на принципа на уравниловката е имало за цел да създава една многочислена на брой маса от хора (класа), която да има възможност да задоволява своите потребности – па макар и били еднотипни и лишени от богато разнообразие. Липсата на голям брой бедни и богати хора на практика е превръщала масите в една многобройна средна класа.
 
В годините на свободното движение на капитали и работна сила на територията на целия Европейски съюз, все по-често социолози и политолози се изказват, че средната класа в България изчезва и се стопява като численост. Естествено създаването и отстояването на една такава средна класа е въпрос на икономически предпоставки и политическа воля. Посредством икономически лостове и механизми, власт имащите биха били в състояние както да създадат, така и да затрият една такава прослойка в обществото. Предмет на настоящата статия няма да бъдат обсъждани изказвания на политици от управляващото мнозинство, които предричат превръщането на България в една социална държава. Единствено ще разгледаме един от икономическите лостовете, който бе въведен в ЗДДФЛ считано от 01.01.2014 година, който се прокламира като първия, който ще разчупи статуквото наречено облагане с плосък данък и който според управляващите ще спомогне за превръщането и утвърждаването на страната ни като социална държава.
     
Плоския данък – поредния мит, разбит с последните промени в ЗДДФЛ.
 
Създаването на средна класа в едно общество е толкова дълъг и продължителен процес, колкото и превръщането на една държава в социална. 
 
Дали с направата на една крачка като тази с нарушаването по някакъв начин на добре приемащото се в обществеността облагане с плосък данък ще спомогне за постигане на набелязаните политически цели – това само бъдещето ще покаже. Нашата задача обаче е да осведомим нашите читатели за промените в материалния данъчен закон, които изменят модела на облагане доходите на физическите лица с единен – плосък данък, считано още от 1 януари на 2014 година.
 
Между другото, промяната на ЗДДФЛ в тази област не бе въведена с основната промяна в закона посредством Закона за изменение и допълнение на ЗДДФЛ, обнародван в ДВ брой 100 от 19.11.2013 година. Въпросната промяна, целяща отмяна на модела за облагане с плосък данък на доходите на физическите лица, бе въведена с § 8 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 година, обнародван в ДВ брой 109 от 20.12.2013 година.
 
На пръв поглед промяната в модела на облагане остава непроменена. Данъчната ставка за облагане на доходите на физическите лица върху годишната данъчна основа остава единна в размер на 10 на сто. Променения модел на облагане се установява с въвеждането на ново данъчно облекчение, посредством приемането на новия чл. 22б от закона – „Данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата”. Данъчното облекчение се състои в това, че на данъчно задълженото лице, което отговаря на определени критерии от закона, ще му бъде възстановен удържания през годината данък, в случай че придобитите от него през съответната календарна година доходи на превишават 12 месечни минимални работни заплати за страната. Имайки предвид, че с Постановление № 249 от 31.10.2013 година на Министерски съвет за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната, считано от 1 Януари на 2014 година размера на минималната месечна работна заплата в страната става 340 лева, то данъчното облекчение по реда на чл. 22б от ЗДДФЛ ще могат да ползват лица, чиито доход за 2014 година е равен или по-малък от 4 080 лева,
 
Напълно погрешно е обаче да се каже, че с промените в ЗДДФЛ считано от 01.01.2014 година се въвежда необлагаем праг в размер на 4 080 лева. Просто от механизма на възстановяване на данък ще могат да се възползват само лица, чийто доходи не превишават въпросния праг от 4 080 лева. Т.е. ако приемем, че дадено лице е получило доход в размер на 4 085 лева в годишен аспект, същото няма да може да се възползва от предвиденото в чл. 22б от ЗДДФЛ данъчно облекчение за възстановяване на данъка.
 
Следва нашите читатели да имат предвид, че границата в размер на 4 080 лева (12 месечни минимални работни заплати) се отнася до придобития доход, а не до облагаемия доход. Т.е. сумата от 4 080 лева би следвало да представлява сбор от годишния брутен доход на съответното физическо лице.
 
 
Пример 1:
 
Две физически лица – Иванов и Георгиев са получили брутен доход през 2014 година съответно 4 080 лева и 4 100 лева. Съгласно данните в Таблица № 1, върху същите възнаграждения са направени удръжки за социално и здравно осигуряване, като същевременно е удържан и данък върху доходите им по реда на ЗДДФЛ както следва:

Доход – 2014 г. Иванов Георгиев
Бруто доход 4 080 лв. 4 100 лв.
Удръжки – социални и здравни осигуровки 1 050 лв. 1 060 лв.
Данъчна основа – ЗДДФЛ 3 030 лв. 3 040 лв.
Удържан данък – 10% 303  лв. 304 лв.
Нето доход[1] 2 727 лв. 2 736 лв.
Облекчение - чл. 22б ЗДДФЛ + 303 лв. 0 лв.
Реален доход след облекчението[2] 3 030 лв. 2 736 лв.


[1] Нето доход = Бруто доход – Социални и здравни осигуровки – Удържан данък.
[2] Реален доход след облекчението  = Нето доход + Облекчение – чл. 22б от ЗДДФЛ.

Видно от данните е фактът, че въпреки че Георгиев е получил доход с 20 лева повече от Иванов, реалния доход на Иванов ще бъде с 294 лева повече от този на Георгиев (3 030 лв. – 2 736 лв. = 294 лв.), тъй като вторият няма право да приложи данъчното облекчение, предвидено в чл. 22б от ЗДДФЛ. Т.е. преминавайки границата от 12 месечни минимални работни заплати за страната (4 080 лева) като бруто получен доход за годината, Георгиев няма да има право на данъчно облекчение в размер на дължимия върху годишния му доход данък (304 лева), докато по-ниският брутен доход на Иванов ще му позволи да приложи данъчното облекчение и да му бъде възстановен удържания и дължим за 2014 година данък в размер (303 лева). 
 
Автор: Христо Досев, д.е.с.
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x