Плоския данък – първи опити за неговото премахване, съгласно измененията в ЗДДФЛ в сила от 01.01.2014 година. - част II

Възстановяване на данъка – условия, на които трябва да отговарят физическите лица.
 

Според текста на материалната данъчна норма на чл. 22б от ЗДДФЛ, не превишаването на прага от 12 месечни минимални работни заплати за страната за съответната година не е единственото условие, чието изпълнение дава възможност за ползването на предвиденото данъчно облекчение. Така например по силата на чл. 22б, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, това данъчно облекчение може да се ползва при условие, че данъчно задълженото физическо лице е придобило през съответната календарна година само доходи по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ – т.е. само доходи от трудови правоотношения.
 

На читателите следва да обърнем специално внимание, че трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ не означават само тези, сключени по реда на Кодекса на труда (КТ). Т.е. тук законът гледа на трудовите правоотношения като на такива, сключени въз основа на други основания. В този смисъл няма как да пропуснем да изтъкнем факта, че обхвата на данъчното облекчение е разширено и не се простира единствено до доходите, получени въз основа на сключен договор по реда на Кодекса на труда. В същото време обаче данъчно задължените лица трябва да се съобразят с доходите, които по смисъла на ЗДДФЛ се считат за такива от трудови правоотношения, защото в крайна сметка данъчното облекчение няма да може да се приложи от лицата, които в съответната календарна година са получили доходи (независимо от размера им) от:

Други източници (обезщетения и неустойки, парични и предметни награди, лихви – без тези придобитите по депозитни сметки в търговски банки, производствени дивиденти от кооперации, упражняване на права на интелектуална собственост по наследство както и всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане). 

 

Т.е. ако лицето през календарната година е придобило доходи както от трудови правоотношения, така и поне един от горецитираните доходи, които сумарно не превишават сумата на 12 месечни минимални работни заплати за страната (4 080 лева за 2014 година), няма да може да се възползва от предвиденото в чл. 22б от ЗДДФЛ данъчно облекчение за възстановяване на дължимия данък.

 

Пример 2:

 

Две физически лица – Иванов и Георгиев са получили брутен доход през 2014 година в размер на 4 080 лева. Иванов е получил доходи само от трудови правоотношения, докато Георгиев е получил в това число доход от наем в размер на 80 лева. Съгласно данните в Таблица № 2, върху същите възнаграждения са направени удръжки за социално и здравно осигуряване, като същевременно е удържан и данък върху доходите им по реда на ЗДДФЛ както следва:

Доход – 2014 г.	Иванов	Георгиев
Бруто доход	4 080 лв.	4 100 лв.
Удръжки – социални и здравни осигуровки	1 050 лв.	1 060 лв.
Данъчна основа – ЗДДФЛ	3 030 лв.	3 040 лв.
Удържан данък – 10%	303  лв.	304 лв.
Нето доход[1]	2 727 лв.	2 736 лв.
Облекчение - чл. 22б ЗДДФЛ	+ 303 лв.	0 лв.
Реален доход след облекчението[2]	3 030 лв.	2 736 лв.

Независимо от факта, че и двете лица са получили един и същ доход в размер на 4 080 лева за цялата календарна 2014 година, то физическото лице Георгиев ще има реален доход след данъци с 284 лева по-малко от дохода на Иванов, тъй като няма да има право да ползва възстановяване на дължимия годишен данък по реда на чл. 22б от ЗДДФЛ.

 

В § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ са изброени правоотношенията, които по смисъла на материалния данъчен закон се считат за трудови правоотношения. Така освен тези, възникнали съгласно разпоредбите на Кодекса на труда се включват и (без да изброяваме всичките хипотези):

 

Определяне на сумата на данъчното облекчение – ясни стъпки – трудни за изпълнение.

Следва да се има предвид, че при определянето на прага от 12 месечни минимални работни заплати за страната за съответната година няма да се вземат предвид допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година. Какво ще рече това – ако лице е придобило доход от трудово правоотношение през 2014 година в размер на 4 200 лева, в които се включват 120 лева възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, то лицето ще отговори на изискванията на чл. 22б, ал. 1, т. 2 от закона за не преминаване на границата от 4 080 лева (за 2014 година = 12 х 340 лева). От практическа гледна точка обаче сумата на дължимия данък, която ще подлежи на връщане по реда на това данъчно облекчение ще трябва да се преизчисли допълнително (отделно от годишното преизчисляване на данъка, което е задължение на работодателя), тъй като удържаният данък върху възнаграждението за придобит трудов стаж и професионален опит не подлежи на възстановяване. Законът все още на дава достатъчно ясноти дали при определянето на размера на данъчното облекчение ще се вземе предвид или не дължимите социални и здравни осигуровки върху дохода, чийто данък няма да подлежи на възстановяване – т.е. дохода от възнаграждението за придобит трудов стаж и професионален опит.
 

В края на статията ще кажем, че обстоятелствата и условията, доказващи, че съответното лице има право на това данъчно облекчение, ще се доказват с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Ето защо, независимо от факта, че дадено физическо лице е придобило доходи само от трудово правоотношение и годишния му данък е преизчислен от работодателя му, за да може да се възползва от данъчното облекчение по чл. 22б от закона, лицето ще бъде длъжно да подаде декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в предвидените срокове (за календарната 2014 година това е 30 април 2015 година). 

 

По този начин възстановяването на дължимия и удържан данък на лицето ще се извърши от НАП след изтичане на календарната година, за която ще се ползва данъчното облекчение и в 30-дневен срок от подаване на личната данъчна декларация от самото физическо лице.

Автор: Христо Досев, д.е.с.