Посочване на доходи на съдружници в ООД в справка по чл. 73 от ЗДДФЛ

Oтговора на първата част относно справката по чл. 73 от ЗДДФЛ:

В справката по чл. 73 от ЗДДФЛ се декларират посочените в разпоредбата доходи, изплатени в полза на физически лица, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. При сделката по продажба на дружествени дялове платец на дохода е съдружникът, който купува дяловете, а придобиващ дохода е съдружникът, който ги продава, като тази сделка не касае дружеството, чиито дялове са предмет на покупко-продажба. Следователно щом купувачът на дяловете и платец на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице, което придобива дяловете за целите на независимата си икономическа дейност, доходът не се посочва в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ.
 
Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ в справката се посочват изплатените през годината доходи по глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от ДОПК. Съгласно чл. 142, ал. 5 от ДОПК платецът на доходи на чуждестранни физически или юридически лица, който е задължен да удържа и внася окончателен данък съгласно ЗДДФЛ или ЗКПО, декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения, когато се прилага особеният ред за удостоверяване на основанията за ползване на данъчни облекчения съгласно СИДДО. Следователно за да е налице задължение за деклариране по чл. 142, ал. 5 от ДОПК е необходимо да са изпълнени едновременно две условия:
- при облагане на дохода при източника с български данък да е предоставено данъчно облекчение съгласно СИДДО;
- за удостоверяване основанията за ползването на въпросното данъчно облекчение да е приложен особеният ред за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 142, ал. 1 от ДОПК.
 
Съгласно чл. 8 от СИДДО между България и Франция при облагане на доходите от дивиденти на физически лица, които са местни лица за данъчни цели във Франция, с данък при източника в България не са предвидени данъчни облекчения. По тази причина разпоредбите на чл. 142 от ДОПК са неприложими и съгласно цитирания по-горе текст на чл. 73 от ЗДДФЛ тези доходи подлежат на деклариране в справката.

Отговора на втора част от казуса:

Условията за данъчно признаване на счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица се съдържат в чл. 33 от ЗКПО и изискванията са лицата да са в трудово или извънтрудово правоотношение с предприятието, пътуването и престоят да са осъществени във връзка с дейността на фирмата и разходите да са документално обосновани. Изискванията касаят всички разходи по задграничното пътуване и ако те са изпълнени всички разходи във връзка с него, включително и транспортният разход, за който е отправено запитването, са данъчно признати за целите на ЗКПО.
 
Същевременно когато сумите във връзка с пътуването и престоя са изплатени на физически лица, които са в трудово правоотношение с предприятието, те представляват доход от трудови правоотношения на лицето по реда на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ. Това важи и за сумите изплатени на съдружници, полагащи личен труд в собствените си дружества, тъй като те са приравнени на трудови правоотношения за целите на ЗДДФЛ на основание §1, т. 26, буква „и” от ДР на ЗДДФЛ. Съгласно чл. 18 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина разходите за вътрешен градски транспорт се покриват от дневните пари. В този смисъл в хода на контролно производство въпросният разход за вътрешен транспорт би могъл да се третира като изплатени дневни пари и ако общият размер на разхода и изплатените отделно дневни пари надхвърля двукратния размер, определен за съответната държава в Приложение 2 от Наредбата, за горницата е възможно да се търси дължимост на ДДФЛ и осигурителни вноски.
 

С уважение: