Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Запорирана сметка за дружество с ревизия по ЗДДС

Елена Илиева Отговор, предоставен от
Елена Илиева
на 22 Март 2018 favorite
Въпрос:

Става дума за ревизия по ЗДДС. Прави се насрещна проверка на наши доставчиците, но те не отговарят. Запорирана е банковата сметка на дружеството със сума в размер на ДДС на оспорваните доставки. От 5 проблемни доставчика само един предоставя документи в НАП. Процедурно какво следва? Какъв е очакваният размер на глобата, по кои чл. да се обжалва?


Отговор:
Съгласно чл. 45 от ДОПК с насрещна проверка се установяват отделни факти и обстоятелства, които са свързани с лице, което не е страна в съответното производство. При насрещната проверка не се установяват задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице, а се събират доказателства относно факти и обстоятелства, касаещи друго данъчно задължено лице. В конкретния случай насрещните проверки целят доказване на факти и обстоятелства, касаещи Вас като ревизирано лице и, след като доставчиците не съдействат, бихте могли по своя инициатива да съберете и представите доказателства относно съществуването на въпросните факти и обстоятелства. В случай че не бъдат представени изискани доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват, и преценява само събраните в производството доказателства. Ако поисканите в ревизионното производство доказателства бъдат представени до изтичането на срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, органът по приходите е длъжен да ги обсъди (чл. 37, ал. 4 от ДОПК).
 
Предвид оскъдната информация в запитването не може да се каже с точност какво следва и какви биха били санкциите. Бихме могли да предположим, че ревизията е за установяване съществуването на доставки, по които ревизираното лице е получател, с цел да се установи правомерността на ползвания данъчен кредит. В тези случаи не е предвидена административна санкция – глоба, а резултатът от ревизията би могъл да бъде непризнаване на ползвания данъчен кредит в определен размер.
 
За да се пристъпи към обжалване следва да е налице неправомерно действие от страна на органа по приходите или някаква негова констатация. В този смисъл може да се обжалва едва на етап ревизионен доклад. Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Когато срокът е недостатъчен, той се удължава по искане на лицето, но с не повече от един месец (чл. 115, ал. 5 от ДОПК).
 
В 14-дневен срок от подаването на възражение към ревизионния доклад или от изтичането на срока за подаване на възражение се издава ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК, който се връчва на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването. Ревизионният акт може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му по реда на чл. 152 от ДОПК. Актът може да се оспорва частично или изцяло както по същество, т.е. да се оспорват констатациите в него относно нарушения на материалния данъчен закон, така и за процедурни нарушения по издаването му, ако има такива. С това възможностите за административно обжалване приключват. Решаващ орган в производството по административно обжалване е съответният директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при централното управление на Националната агенция за приходите. Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. Ревизионният акт в частта, която не е отменена в процедурата по административно обжалване, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 156 от ДОПК.


С уважение:


Нормативна рамка

ДОПК

Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x