Признаване на разходи по плащания към чуждестранно ФЛ по договор за посредничество

Едно от изискванията определен разход да бъде данъчно признат по реда на ЗКПО е да бъде спазено изискването на чл. 10 от ЗКПО за документална обоснованост. Считам, че изискването за документална обоснованост ще е налице, ако разполагате със следните документи:
- договор, подписан от двете страни по сделката;
- документи, които показват начина на определяне на дължимото възнаграждение – такива може да са протокол за приемане на свършената работа, отчет или друг подобен документ;
- документ за извършеното плащане на възнаграждението.

За целите на определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ първо следва да се определи характера на изплащаното възнаграждение. От съществено значение е да се определи дали така начисляваното възнаграждение може да се определи като „възнаграждение за технически услуги“ или е чиста комисионна за предоставяните посреднически услуги.

В редица свои писма НАП изказва мнението, че при изплащане на възнаграждение по договор за посредничество има два възможни варианта:

В първия вариант възнаграждението е по същински договор за посредничество. За такъв се приема договор при който задълженията на търговския посредник се свеждат до свързване на страните с оглед сключване на сделка по предварително зададени изисквания на възложителя. Тези действия не включват консултации и за така изплатените доходи платеца на дохода няма задължения за удържане на данък.

Във втория вариант, ако дейностите по договора за посредничество включват и елементи на проучване, даване на мнение, становище, консултации и др.п., то последните попадат в приложното поле на „възнаграждения за технически услуги“, за които чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ предвижда облагане с окончателен данък в размер на 10 на сто. В този случай Вие следва да разграничите каква част от изплатеното възнаграждение е за предоставената посредническа услуга и каква част е за предоставената техническа услуга и съответно да начислите окончателен данък върху частта, дължима за техническата услуга. В случай, че не можете да разграничите елементите на възнаграждението, то окончателен данък ще се дължи върху цялата договорена сума на възнаграждението. Окончателният данък се определя в размер на 10 на сто от брутната сума на начисления доход и се удържа от платеца на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване. В същия срок предприятието удържало окончателния данък има задължени да подаде и декларация за дължимите данъци по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. В допълнение на основание чл. 73, ал. 1 т.2 от ЗДДФЛ предприятието ще има задължение да посочи размера на изплатения доход и удържания данък в справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, която се подава в срок до 28 февруари на следващата година.

В случай че изплащаният доход попада сред „възнагражденията за технически услуги“ и следва да се удържа окончателен данък, Ви обръщаме внимание, че имате възможност да приложите процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите предвидена в ДОПК. Това е възможно само когато е налице сключена СИДДО между България и държавата, за която лицето - получател на дохода - е местно за данъчни цели и разпоредбите на тази спогодба предвиждат облекчено облагане (или липса на такова) на възнаграждението за технически услуги.

С уважение:

 

Христо Досев, д.е.с.
 

Още за разходи:

Нормативна рамка

ЗКПО

ЗДДФЛ

ДОПК

СИДДО