Погасителна давност и отписване на публични задължения

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано 01 януари на годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. - т.нар. абсолютна давност (чл. 171, ал. 2 от ДОПК).


10-годишната абсолютна погасителна давност се прилага независимо от прекъсванията и спиранията на давностния срок. В разпоредбата на чл. 171, ал. 2 е предвидено изключение, съгласно което публичното задължение не се счита за погасено с изтичането на 10 годишния давностен срок, когато е отсрочено или разсрочено. Това е така, защото отсрочването или разсрочването се разрешават по искане на длъжника и са в негова полза, и когато са допуснати, не могат да бъдат предприемани действия по принудително изпълнение.

С изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, за което тези срокове са изтекли. Самото публично вземане остава дължимо и може, както да бъде платено доброволно, така и да бъде прихванато.

Отписването на задължения поради изтекла давност не се прилага служебно, а по искане или възражение на длъжника.

Давността не е производство по ДОПК. Съгласно чл. 120 от Закона за задълженията и договорите, давността не се прилага служебно.

Възражението/ искането за прилагане последиците на изтеклата погасителна давност следва да е в писмена форма.

В сила на 1 януари 2016 г. е новата ал. 2 на чл. 173 от ДОПК. Съгласно нея вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 - т.нар. абсолютна давност.

Целта е намаляване на административната тежест за данъчно-задължените, лица като се въвежда служебно да се следи изтичането на 10-годишния давностен срок, независимо от спиране и прекъсване на давността на предвидените в ДОПК основания, а не да се подава възражение за изтекла давност.
 

С уважение:

Нормативна рамка: