Отписване на задължения към доставчици, възникнали от 2004 г. до 2011 г.

Възникващите в предприятието задължения към доставчици по повод получени стоки и услуги са първични (непроизводни) финансови инструменти и по-конкретно финансови пасиви по смисъла на СС 32 Финансови инструменти и счетоводното им отчитане се подчинява на разпоредбите на този стандарт. Отписване на финансов актив или пасив или част от него съгласно определението в стандарта представлява изваждането му от счетоводния баланс на предприятието. Предприятието отписва изцяло или частично финансовите си инструменти когато договорените права или задължения по тях бъдат погасени. Погасяване (изцяло или частично) на договорени права или задължения, произтичащи от финансов инструмент, е налице при:
·         реализиране на правата или уреждане на задълженията;
·         отказ от правата или отменяне на задълженията;
·         изтичане на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията.
Съществена характеристика на правните задължения, произтичащи от обвързващи договори, каквито обикновено са случаите с дължими суми за получени стоки и услуги е, че кредиторът притежава правото да събере вземането си принудително. За разлика от вземанията, които могат да бъдат отписани когато предприятието ги класифицира като несъбираеми дори и преди изтичане на законовия срок за реализиране правото на кредитора да търси за тях принудително изпълнение, задълженията се отписват не по-рано от момента, в който е изтекла погасителната давност за тях и при условие, че предприятието няма намерение да ги плати доброволно. С изтичане на погасителната давност за дадено задължение кредиторът губи правата си да иска принудително изпълнение от длъжника по съдебен ред, но задължението не се погасява автоматично. То си съществува и може да бъде платено от длъжника доброволно и ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността няма право да иска обратно платеното, дори и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. В този смисъл, ако предприятието има намерението да уреди задължение, което е погасено по давност или очаква, че кредиторът разполага с извънсъдебни възможности да го принуди да уреди дълга си, задължението не следва да бъде отписвано.
Погасителната давност за задълженията, възникнали на база договори с доставчици, подсъдни по българското облигационно право, е уредена в чл. 110 – 120 на Закона за задълженията и договорите, като законовите разпоредби предвиждат два срока в зависимост от вида на дълга. С изтичане на тригодишен давностен срок се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, както и вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. С погасяването по давност на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
За да се определи погасителната давност на едно задължение е необходимо на първо място да се установи датата, на която то е станало изискуемо. Изискуемост е правото на кредитора да изиска от длъжника да престира дължимото. При безсрочните задължения изискуемостта настъпва с възникването на задължението. Наличието на срок за дадено задължение по принцип отлага изискуемостта и задълженията, за които е договорено отложено плащане, в периода от възникването им до настъпване на падежа в общия случай са само дължими, но не са изискуеми. Изискуемостта на такива задължения настъпва едва при настъпване на падежа, като от този момент започва да тече и срокът на погасителната им давност. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
На следващо място е необходимо да се определи кой е приложимият давностен срок за съответното задължение – три или пет години. След изтичане на три години се погасяват по давност задълженията за обезщетения и неустойки при неизпълнение, за наем, както и за други периодични плащания. Всички останали задължения се погасяват след изтичане на 5-годишна давност. Понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, буква ”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
За да илюстрираме гореизложеното в контекста на въпроса можем да вземем за пример задължение по фактура за получена услуга с дата 13.11.2010 г. Приемаме, че фактурата е редовно издадена на датата, на която плащането по нея е станало дължимо. Ако задължението е без срок или е изискуемо след покана, към края на 2015 г. погасителната давност за него е изтекла и то може да бъде отписано. Ако задължението е с отложено плащане например 6-месеца, за правилно определяне на приложимия давностен срок е от значение видът му. Ако задължението е за наем или за друго периодично плащане давността за него е тригодишна, към 31.12.2015 г. тя вече е изтекла и към тази дата задължението може да бъде отписано. В останалите случаи задължението е с петгодишна погасителна давност, която изтича през 2016 г. тъй като изискуемостта е настъпила на 13.05.2011 г. Следователно, към 31.12.2015 г. задължението не следва да бъде отписвано.
Така описаните срокове на изтичане на погасителната давност се отнасят за случаите, когато не са настъпили събития, които спират или прекъсват давността. В чл. 115 от ЗЗД са описани хипотезите за спиране на давността, като тук ще споменем само една от тях като най-често срещана при задълженията към доставчици - докато трае съдебният процес относно задължението давност не тече. Давността се прекъсва и от прекъсването й започва да тече нова давност в случаите, описани в чл. 116 от ЗЗД, а именно:
·         с признаване на вземането от длъжника;
·         с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
·         с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Счетоводното отчитане при отписване на задължение се извършва с признаване на текущ приход, както е описано в Приложение към СС 18 Приходи. Съгласно т. 2 от раздел Г „Други случаи на признаване на приходи” приходът от отписване на задължения се признава при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за отписването им. Съгласно разпоредбата на т. 11.5 буква „в” от СС 32 Финансови инструменти при изтичане на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията балансовата стойност на финансовия инструмент (в случая финансов пасив), който подлежи на отписване се отразява като текущ финансов приход от изтекъл срок на финансови инструменти.
Когато в предходна година за дадено задължение е приложен чл. 46 от ЗКПО счетоводният приход от отписване на задължението е данъчно непризнат и с него се намалява счетоводният финансов резултат на основание чл. 46 ал. 3 от ЗКПО, като намалението е до размера на увеличението през предходната година за съответното задължение. Ако в периода на възникване на данъчната временна разлика или в някой от следващите отчетни периоди за нея е признат актив по отсрочен данък, при отписване на задължението и обръщане на данъчната временна разлика той се реализира (отписва).

 

Нормативна рамка:

- СС 18

Вижте СС 18 тук >>>

- СС 32

Вижте СС 32 тук >>>

- Закон за задълженията и договорите