Подаване на ГДД по чл 92 от ЗКПО за фирма без дейност, получила застрахователно обезщетение

Съгласно т. 4.3. от СС 8 „Нетни печалби и загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика” сумите на получените застрахователни обезщетения се посочват като извънредни (други) приходи. В случая приходът е данъчно признат и следва да се подаде ГДД по чл 92 от ЗКПО. С промени в закона в сила от 01.01.2018 г. отпадна задължението за подаване на ГДД по чл 92 от ЗКПО за предприятията, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството и формулярът на декларацията за неактивност обр. 1010а вече не съществува. Тъй като за въпросния период предприятието следва да признае приход, не е изпълнено условието по §1, т. 30, буква „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, предприятието не попада в обхвата на определението „предприятие, което не е осъществявало дейност” и следва да подаде пълния формуляр обр. 1010 на ГДД по чл 92 от ЗКПО.
 
Дори и да признаете разходи за данък за автомобила и/или други разходи, свързани с ремонта на щетата, те ще бъдат данъчно непризнати като разходи, несвързани с дейността, тъй като, както е посочено във въпроса, предприятието не е осъществявало дейност през отчетния период. Твърде вероятно е обаче те да бъдат третирани по-скоро като скрито разпределение на печалба и данъчно непризнати на това основание, тъй като автомобилът се използва за лични нужди на собственика. И в двата случая приходът от застрахователното обезщетение ще бъде данъчно признат в пълен размер, независимо че е свързан с данъчно непризнати разходи, тъй като е извън обхвата на изброените в чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
 
Разходите не могат да се третират и като разходи в натура по смисъла на §1, т. 83 от ЗКПО, съответно не могат да се обложат с данък върху разходите и да бъдат данъчно признати на това основание, тъй като автомобилът не се използва за служебни цели. Независимо че в общия случай подобни разходи алтернативно могат да бъдат обложени с данък по ЗДДФЛ като доход от трудово възнаграждение на лицето и на това основание да бъдат признати по ЗКПО като разходи за трудово възнаграждение, считаме че в конкретния случай този подход би бил проблемен, тъй като предприятието не е извършвало дейност и няма основание за изплащане на трудово възнаграждение на собственика, включително и в натура.

С уважение:

Още за ГДД:

Нормативна рамка

СС 8

ЗСч

ЗКПО

ЗДДФЛ