Плащане в брой на бонус към управител на ЕООД, живеещ в Гърция

Дружеството е със седалище в България, плащането ще бъде извършено на територията на страната, т.е. физическото лице трябва да дойде в България, за да получи сумата. В противен случай, ако плащането бъде извършено чрез превод или внасяне в платежна сметка на физическото лице от Гърция, ограниченията в размера на сумата до 10,000 лв. няма да са приложими. Следователно, фирмата в България може да плати на физическото лице по два възможни начина: ако то дойде в България да получи сумата в брой или ако му бъде преведена сумата по негова сметка, без да е необходимо лицето да идва. И в двата случая, плащането се счита, че е на територията на България.

Едно от предвидените изключения в чл. 2, т. 6 от Закона за ограничаване на плащанията в брой е, че може да се плащат в брой суми над 10,000 лв., ако те са във връзка с трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда. Тъй като възнаграждението се дължи по силата на договор за управление и контрол, от гледна точка на правото, този вид договори си остават договори по облигационни (извънтрудови) правоотношения и разпоредбите на Кодекса на труда нямат отношение към тях. Трудовият договор се сключва и регулира от трудовото законодателство, докато договорът за управление и контрол е специфичен граждански договор, който се регулира от облигационното право. ДУК е приравнен на трудов договор само за целите на данъчното облагане и осигурителните отношения. ДУК не е трудов договор и не създава трудово правоотношение. Поради това изключението по чл. 2, т. 6 от ЗОПБ не е приложимо. В тази връзка, всички плащания по ДУК (и месечните такива, не само годишния бонус), ако общия им размер надхвърля 10,000 лв., следва да са по банков път, тъй като те произтичат от едно и също основание (ДУК-а). Следователно, дружеството не може да се възползва от изключението предвидено в чл. 2, т. 6 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.
 
Ако дружеството все пак иска да разпредели суми към собственика в брой, би могло да го направи чрез взети решения за разпределение на дивиденти от печалби от минали периоди. Всяко решение на едноличния собственик следва да бъде за сума по-малка от 10,000 лв. и на определена дата. На друга дата, например през следващия месец, може да бъде взето решение отново за разпределение на дивидент за сума, която също да бъде под 10,000 лв. Въпросните решения за разпределение на дивиденти не би следвало да попадат в ограничението на чл. 3, ал. (1), т. 2 от ЗОПБ тъй като те не са свързани помежду си платежни операции и не са на едно и също основание.

С уважение:

Още за ЗОПБ:

Нормативна рамка

ЗОПБ