Пътнически транспорт – място на изпълнение и облагане по ЗДДС

Мястото на изпълнение при доставката на услуга за пътнически транспорт се определя по правилото на чл. 21, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, т.е. това е мястото, където се извършва пътническият транспорт, пропорционално на реализирания пробег.
 
Тази разпоредба в закона създава доста объркване и затруднения за правилно прилагане на облагането, затова ще разгледаме възможните варианти.
 
 
Важно е да се знае, че само доставки с място на изпълнение в България могат да се облагат по ЗДДС. Всяка доставка с място на изпълнение в друга държава ще се подчини на чуждия закон.
 
Когато говорим за пътнически транспорт, следва да се прецени каква част от общия транспорт е на територията на страната и да се обложи  само тази част. Ако са изпълнени условията за прилагане на нулева ставка, доставката с място на изпълнение в страната ще се обложи с 0%. Останалият пробег извън страната ще бъде с място на изпълнение в другите държави и ще се приложи чуждото законодателство според пропорционалния пробег там. От тук идва и затруднението за облагане на международния пътнически транспорт.
 
Нека за пример да вземем автобусен превоз на туристи от Варна до Виена през Сърбия, Босна и Херцеговина и Словения. Пробегът от Варна до изходен граничен пункт на страната ще е доставка с място на изпълнение в страната. Всеки друг пробег в другите държави ще е доставка с място на изпълнение в другите държави. Това налага превозвачите да се запознаят със законодателството на държавите, през които ще премине автобусът и да приложат съответното облагане. В някои случаи има известен праг за регистриране в държавите членки, но има държави с нулев праг за регистрация на чуждестранните за тях доставчици, извършващи облагаемите доставки, за които няма платец на данъка там. Така например Словения изпрати указание до държавите членки, в което обяснява процедурата за регистрация  на превозвачите на пътнически превоз, извършващи доставки на нейна територия. НАП от своя страна предостави превод на въпросното указание, намиращо се на официалната уеб страница. Други държави членки може да не са изпращали такива указания, но това не значи, че превозвачите нямат задължение за предварителна регистрация при нулев праг или след достигането на такъв.
 
За целите на българския ЗДДС, превозвачите следва да приложат нормите за облагане с ДДС на онази част от транспорта, която се извършва в България.
 
 
Това изискване за наличие на лиценз за извършване на международен превоз на пътници се отнася директно до доставчика. Когато доставчикът е само посредник и няма лиценз за международен превоз на пътници, той няма да отговаря на условията на правилника и съответно не може да приложи нулева ставка. За разлика от превозите на товари, където спедиторските услуги са приравнени на услуги на транспорт на стоки, тук при пътническите превози няма такова приравняване за посредническите услуги, затова те не могат да се ползват от нулева ставка на това основание.
 
Данъчно задължените лица - получатели на доставки на пътнически превоз от чуждестранен доставчик - следва да приложат обратното начисляване на данъка съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за доставката, която е с място на изпълнение в страната. Това значи, че за всяка доставка следва да се определи пропорцията на превоза, изпълнен в България. Това не винаги е толкова лесно, особено когато се касае за самолетен превоз. Затруднението идва от това, че няма ясна методика по която да се определи изминатото разстояние през българското въздушно пространство, а от тук и проблемът за правилното пресмятане на данъчната основа. След като законът не дава легална дефиниция за пробег, бихме могли да ползваме понятието при всеобща употреба. В случая дори пробега по шосейната пътна мрежа би свършил работа за пресмятане на пропорционалната част над българското въздушно пространство.
 
 
Когато обаче данъчно задължено лице получи фактура за пътнически превоз, издадена от доставчик, който не е установен в страната, превозът на пътници или част от него е с място на изпълнение в България, но доставчикът се явява посредник и няма лиценз за международен превоз на пътници, в тези случаи получателят на доставката не притежава относимите документи за доказване на нулева ставка, затова трябва да приложи ставка 20%. 
 
Следва да обърнем внимание и на необходимостта от издаване на протокол по чл. 117 от закона, когато ставката е нулева. Това се налага от изискванията на чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС, която определя, че протокол по чл. 117 от закона се издава и в случаите на доставка с място на изпълнение на територията на страната, облагаема с нулева ставка на данъка, както и за доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която данък не следва да се начислява.