Отразяване на покупки и продажби на ЕФТ
проф. д-р Любка Ценова
Въпрос:
ЕООД търгува с финансови инструменти ЕТФ /exchange traded fund/ на лондонска и европейски борси. Дружеството има регистрация по ДДС. Следва ли всяка покупка и продажба на даден ЕТФ да се отразява в дневник покупки или съответно дневник продажби и да присъства в ДДС-декларацията за периода? Ако се отразява в дневниците по какъв начин, с какъв вид документи? Непродадените към края на календарната година като финансови активи ли следва да се отразят в баланса или като стоки /презумпцията, че е купено, за да се продаде, и дефакто е стока/? В годишната данъчна декларация само финансовият резултат от търговията през годината ли се вписва или трябва да се упоменат сделките /както е при търговията с акции, например/? Дължи ли се данък върху печалбата, реализирана от търговия на европейски борси /питам, понеже физическите лица не се облагат за търговия с ЕФТ-и на европейски борси/?
ЕООД търгува с финансови инструменти ЕТФ /exchange traded fund/ на лондонска и европейски борси. Дружеството има регистрация по ДДС. Следва ли всяка покупка и продажба на даден ЕТФ да се отразява в дневник покупки или съответно дневник продажби и да присъства в ДДС-декларацията за периода? Ако се отразява в дневниците по какъв начин, с какъв вид документи? Непродадените към края на календарната година като финансови активи ли следва да се отразят в баланса или като стоки /презумпцията, че е купено, за да се продаде, и дефакто е стока/? В годишната данъчна декларация само финансовият резултат от търговията през годината ли се вписва или трябва да се упоменат сделките /както е при търговията с акции, например/? Дължи ли се данък върху печалбата, реализирана от търговия на европейски борси /питам, понеже физическите лица не се облагат за търговия с ЕФТ-и на европейски борси/?
Отговор:
1/ ЗДДС намира приложение към дейността на фирмите, осъществяващи стопанска дейност, включително и при търговия с финансови инструменти съгласно чл. 3, ал. 2, изречение второ от ЗДДС, който се предвижда, че независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
За да се прецени дали извършваните от Вас доставки на услуги с финансови инструменти формират оборот за регистрация по реда на ЗДДС следва да се определи характерът на тези доставки, т.е. дали същите са облагаеми на основание чл. 12 от ЗДДС и които биха формирали облагаем оборот по реда на ЗДДС или същите представляват освободени доставки, попадащи в обхвата на чл. 46 от ЗДДС, които биха формирали облагаем оборот за регистрация по реда на ЗДДС, при условие че са с място на изпълнение на територията на страната и са свързани с основната Ви дейност.
Освобождаването от облагане с данък не зависи от идентичността или правния характер на лицето или организацията, предоставяща услугата, поради което предоставяните услуги също могат да се квалифицират като освободени доставки, стига да попадат в хипотезите чл. 46, ал. 1 от ЗДДС (чл. 135, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО).
Фирмата Ви следва да се регистрира по ДДС, ако не е регистрирана, защото независимо, че сделките по чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС са освободени доставки, то за тях доставчикът подлежи на регистрация на основание чл. 96, ал. 2, т. 2 от ЗДДС. Когато доставчикът извършва финансови услуги към данъчно задължени лица, установени извън България, мястото им на изпълнение е извън страната на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, поради което те не се считат за облагаеми доставки, върху тях не се начислява ДДС и тези доставки, не се включват в облагаемия оборот за регистрация.
Друга важна характеристика, свързана с определяне на режима на данъчно третиране е, че предметът на предоставяните услуги следва да бъде правилно определен, за да се прецени доколко попада в обхвата на чл. 46 от ЗДДС или касае облагаеми доставки. За да бъде направена тази квалификация трябва да се изясни много точно съдържанието на всяка конкретна услуга.
Освен това освобождаването от облагане с ДДС не зависи от идентичността или правния характер на лицето или организацията, предоставяща услугата, поради което предоставяните услуги също могат да се квалифицират като освободени доставки, стига да попадат в хипотезите чл. 46, ал. 1 от ЗДДС (чл. 135, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО). Друга важна характеристика, свързана с определяне на режима на данъчно третиране е, че предметът на предоставяните услуги следва да бъде правилно определен, за да се прецени доколко попада в обхвата на чл. 46 от ЗДДС или касае облагаеми доставки. За да бъде направена тази квалификация трябва да се изясни много точно съдържанието на всяка конкретна услуга.
В случай че сте преценили, че доставките с финансови инструменти се третират като освободени по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, то за Вас възниква правото:
Издаването на фактура от страна на доставчика не е задължително, като в този случай Вие като доставчик - регистрирано по лице по ЗДДС, съставяте отчет за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС.
В случай че фактурите по доставките бъдат издавани по желание на някоя от страните по доставката, в данъчна основа следва да се впише договорената/ брутна сума на възнаграждението по доставките,.
Същото важи и когато Вие документирате доставката с отчет за извършените продажби по реда на чл. 119 от ЗДДС.
Доставката следва да бъде декларирана в дневника за продажбите по ЗДДС за периода, за който се отнася, в колона 24, съответно клетка 19 на справката декларация по ЗДДС – „ДО на освободени доставки и освободените ВОП“.
В случай че с доставката се третира като облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС:
Фактура е задължително да бъде издадена от страна на доставчика – данъчно задължено лице, тъй като доставката е облагаема и получател е юридическо лице.
Данъчната основа отново следва да бъде определена по реда на чл. 26 от ЗДДС, като при изчисляване размера на данъка следва да се вземе предвид чл. 67 от ЗДДС.
Доставката следва да бъде декларирана в отчетните регистри и справка-декларация по ЗДДС за периода, за който се отнася, като данъчната основа следва да се декларира в колона 11 на дневника за продажбите по ЗДДС, съответно клетка 11 на справката-декларация по ЗДДС – „ДО на облагаемите доставки със ставка 20 %, вкл. дистанционни продажби, с място на изпълнение на територията на страната“, а начисленият данък в колона 12 на дневника за продажбите по ЗДДС, съответно клетка 21 на справката декларация по ЗДДС – „Начислен ДДС“.
2/ Облагане по реда на ЗКПО:
Акциите и облигациите са финансов инструмент и за тяхното счетоводно и данъчно третиране намира приложение НСС 32.
Дължи се данък върху печалбата съобразно правилата за извършване на стопанска дейност, само по различен начин се определя данъчната основа и данъчната ставка. Данъчната основа се определя по следния начин:
1. Събират се финансовите резултати от всички сделки през годината;
2. От тях се изваждат печалби и загубите от сделки с акции и финансови активи, търгувани на регулирани пазари в ЕС и ЕИП;
3. Изваждат се и финансовите резултати от сделки с акции на пазари, чиято правна уредба е еквивалентна на тази на ЕС;
4. Изваждат се и други разходи, свързани с дейността.
Данъчната ставка е по-висока – 15%, съгласно § 64 от Заключителни разпоредби към ЗДДС/ (обн. - дв, бр. 108 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.), който предвижда, че:
§ 64. (1) При определяне на данъчния финансов резултат на местно дружество майка, което е финансова институция, счетоводният му финансов резултат се намалява с дивидентите, разпределени през текущата година от негово дъщерно дружество от държава членка, когато инвестицията в дъщерното дружество се отчита по метода на собствения капитал.
(2) При определяне на данъчния финансов резултат на местно дружество майка, което не е финансова институция, счетоводният му финансов резултат се намалява с дивидентите, разпределени от негово дъщерно дружество от държава членка за периода от придобиване до отписване на инвестицията в дъщерното дружество, когато инвестицията се отчита по метода на собствения капитал. Намалението по изречение първо се извършва в годината на отписване на инвестицията.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и от място на стопанска дейност в страната при разпределяне на дивиденти от чуждестранно лице, когато са изпълнени условията на чл. 105, ал. 2, т. 1 - 3.
(4) Когато са разпределени дивиденти по реда на ал. 1 или 3 в срок до две години от момента на придобиване на най-малко 15 на сто от капитала на дружеството, разпределящо дивидентите, данъчно задълженото лице има право да намали финансовия си резултат по реда на ал. 1. В случай че преди да са изтекли двете години данъчно задълженото лице престане да притежава най-малко 15 на сто от капитала на дружеството, данъчният финансов резултат и дължимият корпоративен данък за годината, в която е приложена ал. 1, се коригират така, все едно ал. 1 не е била приложена. За периода от датата, на която е следвало да бъде внесен корпоративният данък, до датата на внасянето му се дължи лихва за просрочие по общия ред.
(5) Алинеи 1 - 4 не се прилагат за дивиденти, разпределени от печалби, които са реализирани преди придобиване на инвестицията от данъчно задълженото лице.
За да се прецени дали извършваните от Вас доставки на услуги с финансови инструменти формират оборот за регистрация по реда на ЗДДС следва да се определи характерът на тези доставки, т.е. дали същите са облагаеми на основание чл. 12 от ЗДДС и които биха формирали облагаем оборот по реда на ЗДДС или същите представляват освободени доставки, попадащи в обхвата на чл. 46 от ЗДДС, които биха формирали облагаем оборот за регистрация по реда на ЗДДС, при условие че са с място на изпълнение на територията на страната и са свързани с основната Ви дейност.
Освобождаването от облагане с данък не зависи от идентичността или правния характер на лицето или организацията, предоставяща услугата, поради което предоставяните услуги също могат да се квалифицират като освободени доставки, стига да попадат в хипотезите чл. 46, ал. 1 от ЗДДС (чл. 135, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО).
Фирмата Ви следва да се регистрира по ДДС, ако не е регистрирана, защото независимо, че сделките по чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС са освободени доставки, то за тях доставчикът подлежи на регистрация на основание чл. 96, ал. 2, т. 2 от ЗДДС. Когато доставчикът извършва финансови услуги към данъчно задължени лица, установени извън България, мястото им на изпълнение е извън страната на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, поради което те не се считат за облагаеми доставки, върху тях не се начислява ДДС и тези доставки, не се включват в облагаемия оборот за регистрация.
Друга важна характеристика, свързана с определяне на режима на данъчно третиране е, че предметът на предоставяните услуги следва да бъде правилно определен, за да се прецени доколко попада в обхвата на чл. 46 от ЗДДС или касае облагаеми доставки. За да бъде направена тази квалификация трябва да се изясни много точно съдържанието на всяка конкретна услуга.
Освен това освобождаването от облагане с ДДС не зависи от идентичността или правния характер на лицето или организацията, предоставяща услугата, поради което предоставяните услуги също могат да се квалифицират като освободени доставки, стига да попадат в хипотезите чл. 46, ал. 1 от ЗДДС (чл. 135, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО). Друга важна характеристика, свързана с определяне на режима на данъчно третиране е, че предметът на предоставяните услуги следва да бъде правилно определен, за да се прецени доколко попада в обхвата на чл. 46 от ЗДДС или касае облагаеми доставки. За да бъде направена тази квалификация трябва да се изясни много точно съдържанието на всяка конкретна услуга.
В случай че сте преценили, че доставките с финансови инструменти се третират като освободени по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, то за Вас възниква правото:
Издаването на фактура от страна на доставчика не е задължително, като в този случай Вие като доставчик - регистрирано по лице по ЗДДС, съставяте отчет за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС.
В случай че фактурите по доставките бъдат издавани по желание на някоя от страните по доставката, в данъчна основа следва да се впише договорената/ брутна сума на възнаграждението по доставките,.
Същото важи и когато Вие документирате доставката с отчет за извършените продажби по реда на чл. 119 от ЗДДС.
Доставката следва да бъде декларирана в дневника за продажбите по ЗДДС за периода, за който се отнася, в колона 24, съответно клетка 19 на справката декларация по ЗДДС – „ДО на освободени доставки и освободените ВОП“.
В случай че с доставката се третира като облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС:
Фактура е задължително да бъде издадена от страна на доставчика – данъчно задължено лице, тъй като доставката е облагаема и получател е юридическо лице.
Данъчната основа отново следва да бъде определена по реда на чл. 26 от ЗДДС, като при изчисляване размера на данъка следва да се вземе предвид чл. 67 от ЗДДС.
Доставката следва да бъде декларирана в отчетните регистри и справка-декларация по ЗДДС за периода, за който се отнася, като данъчната основа следва да се декларира в колона 11 на дневника за продажбите по ЗДДС, съответно клетка 11 на справката-декларация по ЗДДС – „ДО на облагаемите доставки със ставка 20 %, вкл. дистанционни продажби, с място на изпълнение на територията на страната“, а начисленият данък в колона 12 на дневника за продажбите по ЗДДС, съответно клетка 21 на справката декларация по ЗДДС – „Начислен ДДС“.
2/ Облагане по реда на ЗКПО:
Акциите и облигациите са финансов инструмент и за тяхното счетоводно и данъчно третиране намира приложение НСС 32.
Дължи се данък върху печалбата съобразно правилата за извършване на стопанска дейност, само по различен начин се определя данъчната основа и данъчната ставка. Данъчната основа се определя по следния начин:
1. Събират се финансовите резултати от всички сделки през годината;
2. От тях се изваждат печалби и загубите от сделки с акции и финансови активи, търгувани на регулирани пазари в ЕС и ЕИП;
3. Изваждат се и финансовите резултати от сделки с акции на пазари, чиято правна уредба е еквивалентна на тази на ЕС;
4. Изваждат се и други разходи, свързани с дейността.
Данъчната ставка е по-висока – 15%, съгласно § 64 от Заключителни разпоредби към ЗДДС/ (обн. - дв, бр. 108 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.), който предвижда, че:
§ 64. (1) При определяне на данъчния финансов резултат на местно дружество майка, което е финансова институция, счетоводният му финансов резултат се намалява с дивидентите, разпределени през текущата година от негово дъщерно дружество от държава членка, когато инвестицията в дъщерното дружество се отчита по метода на собствения капитал.
(2) При определяне на данъчния финансов резултат на местно дружество майка, което не е финансова институция, счетоводният му финансов резултат се намалява с дивидентите, разпределени от негово дъщерно дружество от държава членка за периода от придобиване до отписване на инвестицията в дъщерното дружество, когато инвестицията се отчита по метода на собствения капитал. Намалението по изречение първо се извършва в годината на отписване на инвестицията.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и от място на стопанска дейност в страната при разпределяне на дивиденти от чуждестранно лице, когато са изпълнени условията на чл. 105, ал. 2, т. 1 - 3.
(4) Когато са разпределени дивиденти по реда на ал. 1 или 3 в срок до две години от момента на придобиване на най-малко 15 на сто от капитала на дружеството, разпределящо дивидентите, данъчно задълженото лице има право да намали финансовия си резултат по реда на ал. 1. В случай че преди да са изтекли двете години данъчно задълженото лице престане да притежава най-малко 15 на сто от капитала на дружеството, данъчният финансов резултат и дължимият корпоративен данък за годината, в която е приложена ал. 1, се коригират така, все едно ал. 1 не е била приложена. За периода от датата, на която е следвало да бъде внесен корпоративният данък, до датата на внасянето му се дължи лихва за просрочие по общия ред.
(5) Алинеи 1 - 4 не се прилагат за дивиденти, разпределени от печалби, които са реализирани преди придобиване на инвестицията от данъчно задълженото лице.
Ред за облагане на търговия с акции на пазарни, които са еквивалентни на тези на ЕС
Счетоводно отчитане на финансовите активи
Когато дейността се осъществява от дружество (фирма), то продажбите на финансови активи са дейност, която на общо основание участва при определяне на счетоводния и данъчния финансов резултат по смисъла на ЗКПО на това дружество.
Когато финансови активи се придобиват с инвестиционна или спекулативна цел от едно юридическо лице, те трябва да бъдат осчетоводени. Записват се в баланса именно като финансови активи по тяхната придобивна стойност.
Особеното е, че придобивната стойност е равна на цената за покупка, увеличена с разходите по придобиването (комисионни, такси и други). Това е първоначалния запис. В края на отчетния период (календарната година) тези активи подлежат на преоценка съобразно тяхната справедлива стойност (пазарна цена). Ако стойността при преоценката е различна от стойността на придобиване, имаме налице данъчни временни разлики, които трябва да се третират като такива по правилата на ЗКПО.
Особеното е, че придобивната стойност е равна на цената за покупка, увеличена с разходите по придобиването (комисионни, такси и други). Това е първоначалния запис. В края на отчетния период (календарната година) тези активи подлежат на преоценка съобразно тяхната справедлива стойност (пазарна цена). Ако стойността при преоценката е различна от стойността на придобиване, имаме налице данъчни временни разлики, които трябва да се третират като такива по правилата на ЗКПО.
Правилата за формиране на печалба по ЗКПО са приложими както за дейност, осъществявана от дружества, така също и за лицата, облагащи се по реда за облагане на еднолични търговци, без значение дали са регистрирани като такива.
Практиката и становището на НАП дават възможност да се обобщи информацията, която Ви трябва по следният начин:
В ЗКПО са регламентирани данъчни преференции по отношение на облагането на финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар, с които се цели развитие на последващата търговия с акции (вторичния пазар), като по този начин косвено се насърчава инвестирането в икономиката на страната.
Разпоредбите на чл. 44 и чл. 196 от ЗКПО въвеждат облекчение за доходи от сделки с финансови инструменти, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансовите инструменти (ЗПФИ).
Съгласно чл. 44 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се елиминират печалбите и загубите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби (ДР) на закона.
В тези случаи при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се преобразува както следва:
- Намалява се с печалбата от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от ДР, определена като положителна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти. Облекчението по този ред не се прилага за печалби от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия“;
- Увеличава се със загубата от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от ДР, определена като отрицателна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти.
На основание чл. 196 от ЗКПО не се облагат с данък при източника доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на закона.
Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 21 от ДР на ЗКПО, в понятието „Разпореждане с финансови инструменти” за целите на чл. 44 и чл. 196 попадат:
а) сделките с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от ЗПФИ; „права” за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала;
Определението на понятието „регулиран пазар”, дадено в § 1, т. 70 от ДР на ЗКПО, препраща към понятието „регулиран пазар” по смисъла на чл. 152, ал. 1 и ал. 2 от Закона за пазарите на финансовите инструменти.
Регулиран пазар съгласно чл. 152, ал. 1 и 2 от ЗПФИ е многостранна система, организирана и/или управлявана от пазарен оператор, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на финансови инструменти на множество трети страни чрез системата и в съответствие с нейните недискреционни правила по начин, резултатът от който е сключването на договор във връзка с финансовите инструменти, допуснати до търговия съгласно нейните правила и/или системи, лицензирана и функционираща редовно в съответствие с изискванията на този закон и актовете по прилагането му. Регулиран пазар е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира в съответствие с изискванията на Директива 2014/65/ЕС.
б) сделките, сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
в) сделките, сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от национални инвестиционни фондове, допуснати за публично предлагане в страната; за обратно изкупуване се смята и разпределението на парични средства при ликвидация на национални инвестиционни фондове от затворен тип;
г) сделките сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел II от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогични по вид сделки в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
д) сделките с акции, извършени на пазар на трета държава, който се счита за еквивалентен на регулиран пазар и за който Европейската комисия е приела решение относно еквивалентността на правната и надзорната уредба на третата държава в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ, L 173/349 от 12 юни 2014 г.).
От разпоредбата на § 1, т. 21, б „д” от ДР на ЗКПО е видно, че за прилагането на данъчните режими по чл. 44 и чл. 196 от ЗКПО е необходимо да се проследяват решенията на Европейската комисия за приемане на даден пазар на трета държава за еквивалентен на правната и надзорната уредба на третата държава в съответствие с Директива 2014/65/ЕС, а именно:
1. Решение за изпълнение (ЕС) 2017/2318 на Комисията от 13 декември 2017 г. относно еквивалентността на правната и надзорна уредба за финансовите пазари в Австралия в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на съвета;
2. Решение изпълнение (ЕС) 2017/2319 на Комисията от 13 декември 2017 г. относно еквивалентността на правната и надзорна уредба на признатите фондови борси в специален административен район Хонг Конг в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на съвета;
3. Решение изпълнение (ЕС) 2017/2320 на Комисията от 13 декември 2017 г. относно еквивалентността на правната и надзорна уредба на Съединените американски щати за националните борси за търговия на ценни книжа и алтернативните системи за търговия в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на съвета.
Тези решения са публикувани в Държавен вестник на ЕС /ОВ, L 331/94 от 14 декември 2017 г./.
Следователно за целите на чл. 44 и чл. 196 от ЗКПО сделките с акции, извършени на пазара на трета държава, еквивалентен на регулиран пазар, съгласно посочените решения на Европейската комисия, попадат в обхвата на определението „разпореждане с финансови инструменти”, по смисъла на § 1, т. 21, буква „д“ от ДР на ЗКПО.
Важно! Има въведен преходен режим за облекчено данъчно третиране за печалби и доходи, реализирани от търговия на пазар за растеж (§ 77 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона и за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ПЗР на ЗИДЗДДС, ДВ, бр.104 от 2020 г.).
Съгласно §77, ал. 2 от приетия преходен режим за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2025 г. с данък при източника по чл. 195, ал. 6 от ЗКПО няма да се облагат:
1. доходите от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице, държавата и общините и допуснати до търговия на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от ЗПФИ в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице - емитент на облигации или други дългови ценни книжа, когато облигациите или другите дългови ценни книжа са допуснати до търговия на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от ЗПФИ в страната или в държава членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и отговарят на условията на чл. 195, ал. 6, т. 2, букви „а“ и „б“ от ЗКПО.
Пояснение: Съгласно §77, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗДДС до 31 декември 2025 г. в обхвата на разпореждане с финансови инструменти за целите на чл. 44 и 196 от ЗКПО се включват и сделките с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансовите инструменти. Под права за целите на изречение първо се отнасят: ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решени е за увеличаване на капитала.
В чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансовите инструменти понятието „пазар за растеж” е дефинирано като многостранна система за търговия, за която е изпълнено условието не по-малко от 50 на сто от емитентите, чиито финансови инструменти са допуснати до търговия на тази МСТ, да са малки и средни предприятия, определени съгласно чл. 77 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, и която разполага с ефективни системи, правила и процедури, осигуряващи изпълнение на изискванията по този закон, включително на Делегиран регламент (ЕС) 2017/565.
Документиране на сделките с финансови инструменти за целите на ЗКПО
Документирането на сделките с финансови инструменти следва да се извършва при спазване изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). В ЗКПО няма конкретно изброени документи, които да се изискват във връзка с извършваната от дружеството дейност. Разпоредбите, които следва да ползват за определяне на документалната обоснованост на счетоводните разходи, се съдържат в чл. 10, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО. Съгласно тези разпоредби разходите се признават за данъчни цели, когато са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводни разходи се признават за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Счетоводни разходи се признават и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
В ЗКПО са регламентирани данъчни преференции по отношение на облагането на финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар, с които се цели развитие на последващата търговия с акции (вторичния пазар), като по този начин косвено се насърчава инвестирането в икономиката на страната.
Разпоредбите на чл. 44 и чл. 196 от ЗКПО въвеждат облекчение за доходи от сделки с финансови инструменти, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансовите инструменти (ЗПФИ).
Съгласно чл. 44 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се елиминират печалбите и загубите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби (ДР) на закона.
В тези случаи при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се преобразува както следва:
- Намалява се с печалбата от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от ДР, определена като положителна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти. Облекчението по този ред не се прилага за печалби от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия“;
- Увеличава се със загубата от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от ДР, определена като отрицателна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти.
На основание чл. 196 от ЗКПО не се облагат с данък при източника доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на закона.
Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 21 от ДР на ЗКПО, в понятието „Разпореждане с финансови инструменти” за целите на чл. 44 и чл. 196 попадат:
а) сделките с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от ЗПФИ; „права” за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала;
Определението на понятието „регулиран пазар”, дадено в § 1, т. 70 от ДР на ЗКПО, препраща към понятието „регулиран пазар” по смисъла на чл. 152, ал. 1 и ал. 2 от Закона за пазарите на финансовите инструменти.
Регулиран пазар съгласно чл. 152, ал. 1 и 2 от ЗПФИ е многостранна система, организирана и/или управлявана от пазарен оператор, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на финансови инструменти на множество трети страни чрез системата и в съответствие с нейните недискреционни правила по начин, резултатът от който е сключването на договор във връзка с финансовите инструменти, допуснати до търговия съгласно нейните правила и/или системи, лицензирана и функционираща редовно в съответствие с изискванията на този закон и актовете по прилагането му. Регулиран пазар е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира в съответствие с изискванията на Директива 2014/65/ЕС.
б) сделките, сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
в) сделките, сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от национални инвестиционни фондове, допуснати за публично предлагане в страната; за обратно изкупуване се смята и разпределението на парични средства при ликвидация на национални инвестиционни фондове от затворен тип;
г) сделките сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел II от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогични по вид сделки в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
д) сделките с акции, извършени на пазар на трета държава, който се счита за еквивалентен на регулиран пазар и за който Европейската комисия е приела решение относно еквивалентността на правната и надзорната уредба на третата държава в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ, L 173/349 от 12 юни 2014 г.).
От разпоредбата на § 1, т. 21, б „д” от ДР на ЗКПО е видно, че за прилагането на данъчните режими по чл. 44 и чл. 196 от ЗКПО е необходимо да се проследяват решенията на Европейската комисия за приемане на даден пазар на трета държава за еквивалентен на правната и надзорната уредба на третата държава в съответствие с Директива 2014/65/ЕС, а именно:
1. Решение за изпълнение (ЕС) 2017/2318 на Комисията от 13 декември 2017 г. относно еквивалентността на правната и надзорна уредба за финансовите пазари в Австралия в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на съвета;
2. Решение изпълнение (ЕС) 2017/2319 на Комисията от 13 декември 2017 г. относно еквивалентността на правната и надзорна уредба на признатите фондови борси в специален административен район Хонг Конг в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на съвета;
3. Решение изпълнение (ЕС) 2017/2320 на Комисията от 13 декември 2017 г. относно еквивалентността на правната и надзорна уредба на Съединените американски щати за националните борси за търговия на ценни книжа и алтернативните системи за търговия в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на съвета.
Тези решения са публикувани в Държавен вестник на ЕС /ОВ, L 331/94 от 14 декември 2017 г./.
Следователно за целите на чл. 44 и чл. 196 от ЗКПО сделките с акции, извършени на пазара на трета държава, еквивалентен на регулиран пазар, съгласно посочените решения на Европейската комисия, попадат в обхвата на определението „разпореждане с финансови инструменти”, по смисъла на § 1, т. 21, буква „д“ от ДР на ЗКПО.
Важно! Има въведен преходен режим за облекчено данъчно третиране за печалби и доходи, реализирани от търговия на пазар за растеж (§ 77 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона и за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ПЗР на ЗИДЗДДС, ДВ, бр.104 от 2020 г.).
Съгласно §77, ал. 2 от приетия преходен режим за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2025 г. с данък при източника по чл. 195, ал. 6 от ЗКПО няма да се облагат:
1. доходите от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице, държавата и общините и допуснати до търговия на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от ЗПФИ в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице - емитент на облигации или други дългови ценни книжа, когато облигациите или другите дългови ценни книжа са допуснати до търговия на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от ЗПФИ в страната или в държава членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и отговарят на условията на чл. 195, ал. 6, т. 2, букви „а“ и „б“ от ЗКПО.
Пояснение: Съгласно §77, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗДДС до 31 декември 2025 г. в обхвата на разпореждане с финансови инструменти за целите на чл. 44 и 196 от ЗКПО се включват и сделките с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансовите инструменти. Под права за целите на изречение първо се отнасят: ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решени е за увеличаване на капитала.
В чл. 122, ал. 1 от Закона за пазарите на финансовите инструменти понятието „пазар за растеж” е дефинирано като многостранна система за търговия, за която е изпълнено условието не по-малко от 50 на сто от емитентите, чиито финансови инструменти са допуснати до търговия на тази МСТ, да са малки и средни предприятия, определени съгласно чл. 77 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, и която разполага с ефективни системи, правила и процедури, осигуряващи изпълнение на изискванията по този закон, включително на Делегиран регламент (ЕС) 2017/565.
Документиране на сделките с финансови инструменти за целите на ЗКПО
Документирането на сделките с финансови инструменти следва да се извършва при спазване изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). В ЗКПО няма конкретно изброени документи, които да се изискват във връзка с извършваната от дружеството дейност. Разпоредбите, които следва да ползват за определяне на документалната обоснованост на счетоводните разходи, се съдържат в чл. 10, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО. Съгласно тези разпоредби разходите се признават за данъчни цели, когато са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводни разходи се признават за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Счетоводни разходи се признават и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
28Февр2023
ДДС ставки при продажби от фирма с ресторантьорска дейност
от проф. д-р Любка Ценова
на 28 Февр 2023
20Февр2023
Протокол по чл. 117 за регистрирано по ЗДДС дружество, извършващо софтуерни и маркетингови услуги към фирма от Китай
от Ели Марова
на 20 Февр 2023
14Февр2023
Задължение и срок за подаване на ДДС декларация при автоматична дерегистрация на ЕТ след смърт на собственика
от Ели Марова
на 14 Февр 2023
10Февр2023
Разминаване между договорени и продажни цени на стоки и кредитни известия
от Елена Илиева
на 10 Февр 2023
20Ян2023
Прилагане на режим на маржа при търгуване с часовници втора употреба
от Елена Илиева
на 20 Ян 2023
06Ян2023
Начисляване на ДДС при продажба на хлебчета, акупени от трета страна
от Ели Марова
на 06 Ян 2023