Отразяване на лихва по договор за взаимопомощ

Във въпроса под „взаимопомощ” вероятно се разбира междуфирмено кредитиране и ще базираме отговора на това предположение.
 
Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването. Принципът се изразява в това, че ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Във връзка с двата конкретни казуса от въпроса това означава, че лихвата следва да се начисли към момента, в който е станала дължима, независимо дали е платена или не. Ако предприятието дължи лихва в качеството си на кредитополучател, то следва да изчисли размера ѝ към 31.12. на текущата година и да начисли разход за лихви и задължение в този размер, независимо дали лихвата е платена, включително и поради ненастъпил падеж. Същото се отнася и за обратната ситуация, в която предприятието е заемател на парични средства срещу насрещна престация лихва – размерът на прихода от лихви следва да се изчисли към 31.12. и да се признае в съответната година, без значение от датата на плащане.
 
Начислените и неплатени лихвени приходи и разходи по принцип не подлежат на регулиране по ЗКПО. Изключение са единствено счетоводните разходи за лихви, които представляват доходи на местни физически лица, т.е. предприятие е получило заем срещу лихва от физическо лице. В този случай лихвеният разход подлежи на регулиране по чл. 42 от ЗКПО. Ако кредитирането се извършва между свързани лица и лихвеният процент се отличава от пазарния, сделката подлежи на регулиране по чл. 15 от ЗКПО, възможно е да представлява и скрито разпределение на печалба. Във всички случаи обаче кредитирането между свързани лица подлежи на деклариране в част VІ на ГДД по чл. 92 от ЗКПО.
 
За целите на ЗДДС и съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от закона договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) е освободена доставка за лицето, което го отпуска. На основание чл. 113, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за доставки на финансови услуги по чл. 46 от закона фактура може да не се издава. Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването (чл. 113, ал. 6 от ЗДДС).
 
Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДДС за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.

С уважение:

Още за ЗСч:

Нормативна рамка

ЗСч

ЗКПО

ЗДДС