Отразяване на фактура за продажба на употребяван автомобил

Продажбата на автомобил втора употреба от страна на отчитащото се предприятие, извършвана по реда на Глава седемнадесета от ЗДДС – Специален ред на облагане маржа на цената, изисква доставчикът да документира продажбата посредством издаването на фактура, в която не следва да начислява ДДС. Самият дължим ДДС, съгласно изискванията на чл. 144, ал. 4 от ЗДДС, се начислява с Протокол, чийто реквизити са регламентирани в чл. 90 от ППЗДДС.

При включване на издадената фактура за продажба на стоки втора употреба, за която е приложена Глава седемнадесета от ЗДДС, в дневника за продажбите следва да се знае, че документът следва да се посочи с код 01 – Фактура, като в дневника се посочат още следните реквизити:
- Номер на фактурата;
- Дата на фактурата;
- ИН на контрагента (купувача);
- Име на контрагента (купувача); и
- Вид на стоката.

При включване на фактурата в дневника за продажбите не се посочват никакви числови стойности. Поради което всички останали колони – от 9 до 25 включително – остават празни.

Начисляването на дължимия ДДС от дилъра на стоки втора употреба за всеки един отчетен период (месец), става посредством издаването само на един протокол, в който следва да се включи обобщена информация за всички осъществени през съответния месец продажби по специалния ред на облагане маржа на цената. Това изисква дилърът да посочи в протокола разлика между продажната цена на доставената стока и покупната цена на същата, поотделно за всяка доставка през периода, респективно на един ред да посочи общата сума на положителните разлики и общия размер на начисления ДДС за съответния период. При включване на протокола в дневника за продажбите същият следва да се посочи с код 09 - Протокол или друг документ. За разлика от фактурата, с която е документирана продажбата, в дневника за продажбите за протокола следва да се посочат и числовите стойности на данъчната основа (колона 9 и 11) и на начисления ДДС (колона 10 и 12).
 
Счетоводното отчитане на продажбата в хронологичните счетоводни регистри на продавача и признаването на приходите от продажбата на стоки съгласно изискванията на СС 18 – Приходи няма нищо общо с документирането на продажбите по реда на ЗДДС. В този смисъл нашият съвет е данъчните документи, които се включват в дневника за продажбите да не намират счетоводен израз, а в счетоводните регистри да се отрази единствено търговската сделка – продажба, с всички нейни основни характеристики и обекти, които счетоводното законодателство изисква да бъдат представени във финансовите отчети.

Така например вземането от клиента следва да се признае като актив, отразяващ брутната сума, подлежаща на плащане по повод извършената продажба.

Сумата на начисления ДДС за конкретната продажба представлява задължение на отчитащото се предприятие към републиканския бюджет. Тоест начисленият и събран от купувача ДДС не представлява нито разход, нито приход на отчитащото се предприятие, а сума, събрана от името на трети лица – в случая от името на НАП.

По смисъла на § 1, т. 11 от ДР на Закона за счетоводството, "Нетни приходи от продажби" са сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, намалени с търговските отстъпки, данъка върху добавената стойност и други данъци, пряко свързани с приходите. Тоест при оценка на прихода от продажбата, от брутната сума подлежаща на плащане от купувача, следва да се приспадне дължимият ДДС за конкретната продажба.

Ако приемем че общата продажна цена на стоката е в размер на 1000 лева, за която по реда на Глава седемнадесета е начислен ДДС в размер на 80 лева, в счетоводните регистри съответната търговско-правна сделка може да се отрази в хронологичните счетоводни регистри посредством следното счетоводно записване:
Дебит сметка Клиенти  - 1000 лв.
Кредит сметка Разчети за ДДС при продажби  - 80 лв.
Кредит сметка Приходи от продажба на стоки - 920  лв.
 
Ние няма да знаем как е настроена Вашата счетоводна система, тъй като това е въпрос от компетенциите на ръководството на предприятието и от съответните технически възможности на счетоводния софтуер. В случай че счетоводната система изисква всеки издаден данъчен документ по смисъла на ЗДДС да има и конкретното счетоводно записване, настройките следва така да бъдат зададени, че да не допуснат двойно счетоводно отчитане или въобще неотчитане на приходите, разчетите за ДДС и вземанията от клиенти. Тоест ако с издадената фактура се отчита брутната сума на вземането и настройките са така направени, че в хронологичните счетоводни регистри се създава следният счетоводен запис:
Дебит сметка Клиенти - 1000 лв.
Кредит сметка Приходи от продажба на стоки - 1000 лв.,
то отчитането на начисления ДДС по доставката следва да се представи като задължение към НАП и съответно следва да се приспадне от сумата, отчитаща нетните приходи от продажби. В случая ще предложим следното примерно счетоводно записване:
Дебит сметка Клиенти - 0 лв.
Кредит сметка Приходи от продажба на стоки - (80 лв.) сторно
К-т с/ка Начислен ДДС за продажби - 80 лв.

С уважение:

Още за фактури:

Нормативна рамка

ЗСч

ЗДДС

ППЗДДС

СС 18