Отразяване на фактура за продажба на инвестиционен имот
Отговор, предоставен отЕли Марова Експерт - ДДС и Данъчно облагане и такси
Въпрос:
Дружество X e закупило през 2016 г. три поземлени имота със статут земеделски земи, като за два от тях са издадени фактури от продавача, в които не е начислен ДДС, а в третата дружеството продавач е избрал сделката да бъде облагаема и е начислен 20% ДДС. Към момента на покупката дружество X не е било регистрирано по ЗДДС. След покупката трите имота са обединени в един. От момента на закупуването до началото на 2019 г. дружеството не е развивало дейност. В началото на 2019 г. е направена доброволна регистрация по ЗДДС и дружество X започва изпълнение на инвестиционен проект, свързан с изграждане и последваща продажба жилищни и нежилищни обекти. През март е взето решение за продажба на имота, закупен през 2016 г., и е изповядана сделка пред нотариус, като в НА e вписано, че сделката е освободена на основание чл. 45, ал. 1 от ЗДДС, като е издадена фактура без да се начислява ДДС. За покупната фактура от 2016 г., за която е начислен ДДС, към момента не е ползван данъчен кредит. Как следва да се отрази в дневниците фактурата от 2016 г. и следва ли дружеството да прави корекции по ЗДДС, в случай че ползва данъчен кредит по нея? Следва ли дружеството да прилага частичен данъчен кредит (ЧДК), чрез изчисляване на коефициент по чл. 73 от ЗДДС във връзка с извършената освободена доставка за стоките и услугите, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки или е приложима разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 4 от ППЗДДС?
Дружество X e закупило през 2016 г. три поземлени имота със статут земеделски земи, като за два от тях са издадени фактури от продавача, в които не е начислен ДДС, а в третата дружеството продавач е избрал сделката да бъде облагаема и е начислен 20% ДДС. Към момента на покупката дружество X не е било регистрирано по ЗДДС. След покупката трите имота са обединени в един. От момента на закупуването до началото на 2019 г. дружеството не е развивало дейност. В началото на 2019 г. е направена доброволна регистрация по ЗДДС и дружество X започва изпълнение на инвестиционен проект, свързан с изграждане и последваща продажба жилищни и нежилищни обекти. През март е взето решение за продажба на имота, закупен през 2016 г., и е изповядана сделка пред нотариус, като в НА e вписано, че сделката е освободена на основание чл. 45, ал. 1 от ЗДДС, като е издадена фактура без да се начислява ДДС. За покупната фактура от 2016 г., за която е начислен ДДС, към момента не е ползван данъчен кредит. Как следва да се отрази в дневниците фактурата от 2016 г. и следва ли дружеството да прави корекции по ЗДДС, в случай че ползва данъчен кредит по нея? Следва ли дружеството да прилага частичен данъчен кредит (ЧДК), чрез изчисляване на коефициент по чл. 73 от ЗДДС във връзка с извършената освободена доставка за стоките и услугите, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки или е приложима разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 4 от ППЗДДС?
Отговор:
|
Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗДДС, дружество Х, регистрирано по чл. 100, ал. 1 от закона, има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по ЗДДС, които са налични към датата на регистрацията. Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 възниква на датата на регистрацията по ЗДДС и се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответните документи по чл. 71 се отразяват в дневника за покупките със съответстващите на наличните активи или получените услуги данъчна основа и данък.
В случай че решите за използвате актива за дейност, за която ще имате право на данъчен кредит, тогава следва да отразите фактурата с начисления данък в дневника за покупките в първия данъчен период или в един от следващите 12 данъчни периода като посочите данъчната основа в колона 10 и данъка в колона 11. Ако в последствие решите да продадете актива, за който вече сте ползвали данъчен кредит и при продажбата направите освободена доставка, тогава ще попаднете в хипотезата на чл. 79, ал. 2 и ал. 3 от закона. В този случай следва да направите корекция на ползвания данъчен кредит по формулата на чл. 79, ал. 3, т. 1: ДД = НДДС x 1/20 x БГ Когато ползвания данъчен кредит за актива и последващата му освободена доставка са в една и съща година, тогава дължимият данък по чл. 79, ал. 3 е равен на приспаднатия данъчен кредит. Във въпроса уточнявате, че все още не е ползван данъчен кредит за наличния актив преди регистрацията и вече е ясно, че този актив ще е обект на освободена доставка. Това обезсмисля ползването на данъчен кредит и последваща корекция в един и същи данъчен период. Ако не сте ползвали данъчен кредит за този актив преди регистрацията и вече знаете, че ще е обект на освободена доставка, може да отразите фактурата от 2016 г. в дневника за покупки в колона 9 без право на данъчен кредит, но може и изобщо да не я отразявате, тъй като чл. 74 от закона Ви дава право на данъчен кредит, но не Ви задължава да отразявате данъчни документи за активи, закупени преди регистрацията по закона, за които не ползвате правото на данъчен кредит. Относно правото на данъчен кредит за други стоки и услуги, които ще използвате едновременно за облагаеми и освободени доставки, за тях се прилага частичен данъчен кредит по чл. 73 от закона. Същевременно в чл. 64, ал. 1 и 2 от ППЗДДС са посочени случаи на доставки, които не се включват в оборотите по чл. 73, ал. 3 и 4 от закона. Предвид чл. 64, ал. 1, т. 4 и чл. 64, ал. 2, т. 1 от ППЗДДС, за целите на изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от закона в оборота по чл. 73, ал. 3 и ал. 4 от закона не се включват доставките на недвижими имоти, които са с инцидентен характер. Ако тази доставка на недвижим имот не съставлява обичайната дейност на дружеството и няма друга такава доставка, тогава ще се приложи чл. 64, ал. 1, т. 4 от ППЗДДС и коефициентът по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС ще е на стойност 1.00. За дружеството ще отпадне изискването за приспадане на ЧДК, тъй като на практика получените стоки и услуги ще се използват изцяло за извършване на доставки или дейности, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит. Няма да са налице извършвани доставки или дейности, за които лицето няма да има право на приспадане на данъчен кредит. От това следва, че чл. 73 от ЗДДС не се прилага и в месечните справки декларации по ЗДДС, не се посочват сумите с ЧДК, както и в края на всяка година не се прави корекция по чл. 73, ал. 6 от ЗДДС.
С уважение:
![]() ![]() |
Още за данъчен кредит:
|
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
30Ян2023
Закупуване на лек автомобил с оперативен лизинг и ползване на данъчен кредит
от Елена Илиева
на 30 Ян 2023
30Ян2023
Ползване на данъчен кредит при отдаване на автомобил под наем на свързано лице
от проф. д-р Любка Ценова
на 30 Ян 2023
26Ян2023
Възстановяване на ДДС за закупен офис със специализирано оборудване
от Елена Илиева
на 26 Ян 2023
19Ян2023
Начисляване на ДДС във фактура за отдаване на земеделска земя под аренда
от проф. д-р Любка Ценова
на 19 Ян 2023
.png)
